Агино село

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Босна и Херцеговина вижте Агино село (Босна и Херцеговина).

Агино село
Агино Село
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0464° с. ш. 21.6811° и. д.
Агино село
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Жеглигово
Надм. височина 315 m
Население 965 души (2002)
Пощенски код 1300
Телефонен код 031
МПС код KU

Агино село (на македонска литературна норма: Агино Село; на турски: Agaköy, Агакьой; на албански: Fshati Agino, Фшати Агино) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Жеглигово край магистралата Е75, която свързва Куманово и Скопие. Землището на селото опира в Скопското поле и е 11,7 квадратни километра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Агино село е българо-турско село в Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Агино село е село в Скопска каза населявано от 80 жители българи християни и 80 турци.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Агино село е село в Кумановска каза с 272 българи екзархисти.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.

По време на Първата световна война Агино село (Agino Selo) е част от Романовска община и има 378 жители.[3] Според други данни, през този период селото е обитавано от 180 албанци и 183 българи.[4]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Агино село като турско село.[5]

В 1961 година жителите на селото са 954, от които 930 македонци, 19 сърби и 5 други. В 1994 година броят на жителите е намалял на 811 жители – 798 македонци, 12 сърби и един член на друга националност. Според преброяването от 2002 година селото има 965 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 949
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 13
бошняци 0
други 3

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Агино село
  • Flag of Bulgaria.svg Андрей Нацов, български революционер от ВМОРО, четник на Кръстю Лазаров[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Янев, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Тушев (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 24 август 1924[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  3. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 32
  4. Гаджанов, Димитър. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, София, 1993, с. 252.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.50
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 706.
     Портал „Македония“         Портал „Македония