Бедине
| Бедине Бедиње | |
| — село — | |
.jpg) | |
  Бедине | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 338 m |
| Население | 2327 души (2002) |
| Пощенски код | 1300 |
| МПС код | KU |
| Бедине в Общомедия | |
Бедине (местното произношение е с палатализирана н, затова името понякога е изписвано Бединье, на македонска литературна норма: Бедиње; на албански: Bedinje) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в котловината Жеглигово на един километър западно от общинския център Куманово и на практика днес е квартал на града.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Бедине е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бединье е село, населявано от 135 жители българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 12 сръбски патриаршистки къщи.[2] Към 1905 година цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бедине има 136 българи екзархисти.[3]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бедино е част от Опайска община в Кумановска околия и има 130 жители.[4]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Антон Спасов Манов от Г. Уйно е български кмет на Бедине от 13 август 1941 година до 1 април 1943 година. След това кметове са Васил Христов Лесов от Крайници (25 май 1943 - 22 март 1944) и Драган В. Спасов от Дебър (19 май 1944 - 9 септември 1944).[5]
В 1994 година жителите на селото са 2080, от които 1426 северномакедонци, 308 албанци, 230 сърби, 95 роми, 13 други и 8 не посочили националност. Според преброяването от 2002 година селото има 2327 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1451 |
| албанци | 547 |
| турци | 0 |
| роми | 156 |
| власи | 0 |
| сърби | 164 |
| бошняци | 0 |
| други | 9 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
