Направо към съдържанието

Бедине

Бедине
Бедиње
— село —
42.1417° с. ш. 21.6964° и. д.
Бедине
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областЖеглигово
Надм. височина338 m
Население2327 души (2002)
Пощенски код1300
МПС кодKU
Бедине в Общомедия

Бедине (местното произношение е с палатализирана н, затова името понякога е изписвано Бединье, на македонска литературна норма: Бедиње; на албански: Bedinje) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Селото е разположено в котловината Жеглигово на един километър западно от общинския център Куманово и на практика днес е квартал на града.

В края на XIX век Бедине е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бединье е село, населявано от 135 жители българи християни.[1]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 12 сръбски патриаршистки къщи.[2] Към 1905 година цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бедине има 136 българи екзархисти.[3]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Бедино е част от Опайска община в Кумановска околия и има 130 жители.[4]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Антон Спасов Манов от Г. Уйно е български кмет на Бедине от 13 август 1941 година до 1 април 1943 година. След това кметове са Васил Христов Лесов от Крайници (25 май 1943 - 22 март 1944) и Драган В. Спасов от Дебър (19 май 1944 - 9 септември 1944).[5]

В 1994 година жителите на селото са 2080, от които 1426 северномакедонци, 308 албанци, 230 сърби, 95 роми, 13 други и 8 не посочили националност. Според преброяването от 2002 година селото има 2327 жители.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 1451
албанци 547
турци 0
роми 156
власи 0
сърби 164
бошняци 0
други 9
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  4. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
  5. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007