Бедине
|
Бедине Бедиње |
|
|---|---|
| — село — | |
  Бедине |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 338 m |
| Население | 2327 души (2002) |
| Пощенски код | 1300 |
| МПС код | KU |
| Бедине в Общомедия | |
Бедине (местното произношение е с палатализирана н, затова името понякога е изписвано Бединье, на македонска литературна норма: Бедиње; на албански: Bedinje) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в котловината Жеглигово на един километър западно от общинския център Куманово и на практика днес е квартал на града.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Бедине е малко българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Бединье е село, населявано от 135 жители българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 12 сръбски патриаршистки къщи.[2] Към 1905 година цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бедине има 136 българи екзархисти.[3]
В 1994 година жителите на селото са 2080, от които 1426 македонци, 308 албанци, 230 сърби, 95 роми, 13 други и 8 не посочили националност. Според преброяването от 2002 година селото има 2327 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1451 |
| албанци | 547 |
| турци | 0 |
| роми | 156 |
| власи | 0 |
| сърби | 164 |
| бошняци | 0 |
| други | 9 |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 216.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126-127.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| |||||||||||
Портал „