Градище (община Куманово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.
| Градище Градиште | |
| — село — | |
 | |
  Градище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 567 m |
| Население | 192 души (2002) |
| Пощенски код | 1309 |
| МПС код | KU |
| Градище в Общомедия | |
Градище (на македонска литературна норма: Градиште; на албански: Gradishti) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на Градищанската планина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Градище е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Манастирската църква „Свети Георги“ е от 1864 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Градище е село, населявано от 454 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В 1900 година българският търговски агент в Скопие Тодор Пеев пише:
| „ | На югоизток от Куманово, 4 часа далеч от него, по направление към Щип, се намира селото Градище, състояще се от 64 български къщи. Допреди 5-6- години това село изцяло попаднало под ведомството на Патриаршията и като такова по-сетне влезна под влиянието на сръбската пропаганда. Обаче след дълга и упорита борба, сега вече това село се брои чисто българско, без да има нито една сърбоманска къща.[3] | “ |
Градищкият манастир „Свети Георги“ обаче остава под ведомството на Патриаршията до 1896 година, когато е затворен.[4] В 1900 година селяните насилствено отслужват служба, след което са арестувани 12 души. В 1905 година манастирът е предаден на българите.[4] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 11 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градище има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[7]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Турският шпионин Стойче от Живине с потеря иска 5 лири откуп от селото.[8] Много от жителите на селото са изтезавани.[9]
При избухването на Балканската война 19 души от Градище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
В Първата световна война 7 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[11]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор Г. Антов от Куманово е български кмет на Буково от 11 октомври 1941 година до 24 февруари 1943 година. След това кметове са Петър А. Градишки (2 април 1943 - 27 декември 1943) и Стоян А. Иванов от Леуново (27 декември 1943 - 31 юли 1944).[12]
Според преброяването от 2002 година селото има 192 жители.[13]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 189 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Градище
Александър Боримечков (1883 - 1925), деец на БКП- Васил Арсов Ивков (1867 - след 1943), македоно-одрински опълченец, служил в щаба на 2-ра скопска дружина,[14][15] в 1942 година е избран в кумановската контролна комисия на Илинденската организация;[16] на 20 март 1943 година, като жител на Градище, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[14]
- Доне Градишки, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[17]
- Ефтим Андонов (1885 - 1926), учител, скулптор, висше образование, македоно-одрински опълченец, щаб на 2 скопска дружина, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[18][19]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 17.
- ↑ а б Манастир Св. Ѓорѓи - Градиште // Visit Kumanovo. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839 - 840.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 39.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 54.
- ↑ Присѫтствующъ. Общо годишно събрание на д-во „Илиндень“ въ Куманово // Илюстрация Илиндень 6 (136). Илинденска организация, юний 1942. с. 10 - 11.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 59.
| |||||||||||
