Градище (община Куманово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.

Градище
Градиште
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0231° с. ш. 21.8878° и. д.
Градище
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областОвче поле
Надм. височина567 m
Население192 души (2002)
Пощенски код1309
МПС кодKU
Градище в Общомедия

Градище (на македонска литературна норма: Градиште; на албански: Gradishti) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на Градищанската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Градище е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Манастирската църква „Свети Георги“ е от 1864 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Градище е село, населявано от 454 жители българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В 1900 година българският търговски агент в Скопие Тодор Пеев пише:

На югоизток от Куманово, 4 часа далеч от него, по направление към Щип, се намира селото Градище, състояще се от 64 български къщи. Допреди 5-6- години това село изцяло попаднало под ведомството на Патриаршията и като такова по-сетне влезна под влиянието на сръбската пропаганда. Обаче след дълга и упорита борба, сега вече това село се брои чисто българско, без да има нито една сърбоманска къща.[3]

Градищкият манастир „Свети Георги“ обаче остава под ведомството на Патриаршията до 1896 година, когато е затворен.[4] В 1900 година селяните насилствено отслужват служба, след което са арестувани 12 души. В 1905 година манастирът е предаден на българите.[4] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 11 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градище има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[7]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Турският шпионин Стойче от Живине с потеря иска 5 лири откуп от селото.[8] Много от жителите на селото са изтезавани.[9]

При избухването на Балканската война 19 души от Градище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

В Първата световна война 7 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[11]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор Г. Антов от Куманово е български кмет на Буково от 11 октомври 1941 година до 24 февруари 1943 година. След това кметове са Петър А. Градишки (2 април 1943 - 27 декември 1943) и Стоян А. Иванов от Леуново (27 декември 1943 - 31 юли 1944).[12]

Според преброяването от 2002 година селото има 192 жители.[13]

Националност Всичко
македонци 189
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Градище
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Боримечков (1883-1925), деец на БКП
  • Flag of Bulgaria.svg Доне Градишки, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Андонов, учител, скулптор, висше образование, македоно-одрински опълченец, щаб на 2 скопска дружина, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[15]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г. Архив на оригинала от 2014-04-15 в Wayback Machine.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 17.
  4. а б Манастир Св. Ѓорѓи - Градиште. // Visit Kumanovo. Посетен на 2 януари 2018.
  5. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  7. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  8. Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
  9. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839 - 840.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1
  12. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05 
  14. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 101.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.