Градище (община Куманово)
Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.
|
Градище Градиште |
|
|---|---|
| — село — | |
  Градище |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Овче поле |
| Надм. височина | 567 m |
| Население | 192 души (2002) |
| МПС код | KU |
Градище (на македонска литературна норма: Градиште; на албански: Gradishti) е село в Северна Македония, в община Куманово.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на Градищанската планина.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Градище е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Манастирската църква „Свети Георги“ е от 1864 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Градище е село, населявано от 454 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В 1900 година българският търговски агент в Скопие Тодор Пеев пише:
| „ | На югоизток от Куманово, 4 часа далеч от него, по направление към Щип, се намира селото Градище, състояще се от 64 български къщи. До преди 5-6- години това село изцяло попаднало под ведомството на Патриаршията и като такова по-сетне влезна под влиянието на сръбската пропаганда. Обаче след дълга и упорита борба, сега вече това село се брои чисто българско, без да има нито една сърбоманска къща.[3] | “ |
Градищкият манастир „Свети Георги“ обаче остава под ведомството на Патриаршията до 1896 година, когато е затворен.[4] В 1900 година селяните насилствено отслужват служба, след което са арестувани 12 души. В 1905 година манастирът е предаден на българите.[4] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 11 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Градище има 600 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[7]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Турският шпионин Стойче от Живине с потеря иска 5 лири откуп от селото.[8] Много от жителите на селото са изтезавани.[9]
При избухването на Балканската война 19 души от Градище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 192 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 189 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Градище
Александър Боримечков (1883-1925), деец на БКП- Доне Градшки, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[12]
- Евтим Андонов, учител, скулптор, висше образование, македоно-одрински опълченец, щаб на 2 скопска дружина, носител на кръст „За храброст“ ІV степен[13]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 215.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 17.
- ↑ а б Манастир Св. Ѓорѓи - Градиште. // Visit Kumanovo. Посетен на 2 януари 2018.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 126-127.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839 - 840.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 37.
| ||||||||||
Портал „
