Орашец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орашец
Орашац
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0625° с. ш. 21.7997° и. д.
Орашец
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областОвче поле
Надм. височина466 m
Население387 души (2002)
Пощенски код1305
МПС кодKU
Орашец в Общомедия

Орашец или Орашац (на македонска литературна норма: Орашац; на албански: Orasheci) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на Градищанската планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Орашец е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век.[1][2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Орашец е село, населявано от 602 жители българи християни.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орашец има 688 българи екзархисти.[4]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[5]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[6]

На 4 октомври 1920 година четата на ВМРО, начело с Лазар Велков, се сражава при Орашец с хвърчащия отряд на капитан Петрович. След неколкочасово сражение сръбската част е разпръсната, капитан Петрович е ранен, а двама контрачетници са убити. За наказание сръбските власти арестуват стотици мирни селяни в Скопско, Велешко, Кумановско и Щипско, които са подложени на жестоки инквизиции, в резултата на които загиват 20 души.[7]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тодор Димев Георгиев от Куманово е български кмет на Орашец от 1 септември 1941 година до 24 януари 1944 година. След това кмет е Нестор Доцев Попов от Радомир (8 февруари 1944 - 9 септември 1944).[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 387 жители, всички македонци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Орашец
Починали в Орашец
  • Flag of Bulgaria.svg Гаврил Зафиров (1894 – 1913), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Васев (? – 1913), български революционер от ВМОРО

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  2. Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г. Архив на оригинала от 2014-04-15 в Wayback Machine.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  5. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  7. Македония. История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г., Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1998 г., стр. 99.
  8. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05