Кокошине

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кокошине
Кокошиње
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0144° с. ш. 21.9652° и. д.
Кокошине
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Овче поле
Надм. височина 652 m
Население 45 души (2002)
МПС код KU

Кокошине (на македонска литературна норма: Кокошиње; на албански: Kokoshinja) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Овче поле в западното подножие на планината Манговица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Кокошине е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1842 година и представлява трикорабен безкуполен храм.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кокошине е село, населявано от 560 жители българи християни.[2]

През 1895-1904 година в Кокошине функционира сръбско училище.[3] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.[4] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] През септември 1904 година четата на Мише Развигоров убива осем сърбомани в селото, за които се смята, че са част от шпионска мрежа срещу ВМОРО.[6]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кукушине има 880 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7] През 1907 година главният учител в Куманово пише в свой рапорт, че Кукушине има 102 чисто „български екзархийски къщи“. Населението се занимава със земеделие и скотовъдство, обработва афион и лозя.[8]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[9]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кокошиние (Kokošinje) като българско християнско село.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 45 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 44
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Мите Кокошински (33-ти във втората колона).
Родени в Кокошине

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 216.
  3. Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 360-364.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Христо Силянов. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 126.
  6. Христо Силянов, Освободителните борби на Македония, том ІІ, София, 1943, стр. 309.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 126-127.
  8. Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 43.
  9. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  10. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  11. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 69.


     Портал „Македония“         Портал „Македония