Къшане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къшане
К'шање
— село —
Reliefkarte Mazedonien.png
42.0289° с. ш. 21.9431° и. д.
Къшане
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Овче поле
Надм. височина 652 m
Население 48 души (2002)
Пощенски код 1309
МПС код KU

Къшане или Къшани (изписване до 1945 година: Кѫшани; на македонска литературна норма: К'шање; на албански: Këshanji) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Овче поле в западното подножие на планината Манговица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Къшане е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1884 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Къшани е село, населявано от 420 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 76 сръбски патриаршистки къщи.[3] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къшани има 488 българи екзархисти.[5]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[6]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[7]

При избухването на Балканската война 1 човек от Къшани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 48 жители, всички македонци.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г. Архив на оригинала от 2014-04-15 в Wayback Machine.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 126.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  6. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 857.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония