Къшане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къшане
К'шање
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
42.0289° с. ш. 21.9431° и. д.
Къшане
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Овче поле
Надм. височина 652 m
Население 48 души (2002)
МПС код KU

Къшане или Къшани (изписване до 1945 година Кѫшани; на македонска литературна норма: К'шање; на албански: Këshanji) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Овче поле в западното подножие на планината Манговица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Къшане е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1884 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Къшани е село, населявано от 420 жители българи християни.[2]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 76 сръбски патриаршистки къщи.[3] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къшани има 488 българи екзархисти.[5]

В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[6]

В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[7]

При избухването на Балканската война 1 човек от Къшани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 48 жители, всички македонци.[9]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преродбенски период. // Центар за дигитализација на националното наследство. Посетен на 15 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 216.
  3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  4. Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
  5. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 126-127.
  6. Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
  7. Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония