Пчиня (село)
Тази статия е за селото. За реката вижте Пчиня.
| Пчиня Пчиња | |
| — село — | |
 | |
  Пчиня | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Блатия |
| Надм. височина | 403 m |
| Население | 793 души (2002) |
| Пощенски код | 1323 |
| МПС код | KU |
| Пчиня в Общомедия | |
Пчиня (на македонска литературна норма: Пчиња; на албански: Pçinja) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Блатия по двата бряга на река Пчиня.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Пчиня е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от 1868 - 1869 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пчиня е село, населявано от 330 жители българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пчиня има 504 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[3]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[4]
В 1910 година селото пострадва при обезоръжителната акция.[5]
При избухването на Балканската война 13 души от Пчиня са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В Първата световна война 6 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[7]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Пчиня (Pčinja) като село с неясен етнически състав.[8]
Според преброяването от 1994 година в Пчиня има 774 македонци и 3 сърби. Според преброяването от 2002 година селото има 793 жители.[9]
.JPG)
| Националност | Всичко |
| македонци | 789 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 4 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пчиня
Милуш Димков (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 16 март 1924[10]- Милош Костов, български революционер от ВМОРО, четник на Боби Стойчев[11]
- Спас Трайков (? – 1924), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска войска на 16 март 1924[10]
- Починали в Пчиня
- Благой Динов Георгиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[12]
- Васил Тодоров Маджаров, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[13]
- Димитър Иванов (1883 - 1906), деец на ВМОРО
- Иван Рачев Фръков, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[14]
- Методи Димитров Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна война[12]
- Неделчо Костадинов Тантаджиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[15]
- Никола Георгев Гечков, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война[16]
- Христо Попборисов Димитров, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[17]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Преродбенски период // Центар за дигитализација на националното наследство. Архивиран от оригинала на 2014-04-15. Посетен на 15 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 35, 15 март 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 873.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
- ↑ а б ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 а
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 124
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 б
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 141 в
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 125
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 112, л. 1
| |||||||||||
