Направо към съдържанието

Лопате

Лопате
Лопате
— село —
42.1486° с. ш. 21.6642° и. д.
Лопате
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКуманово
Географска областЖеглигово
Надм. височина351 m
Население2448 души (2002)
Пощенски код1300
МПС кодKU
Лопате в Общомедия

Лопате (на македонска литературна норма: Лопате; на албански: Llopati) е село в Северна Македония, в община Куманово.

Селото е разположено в котловината Жеглигово на четири километра западно от общинския център Куманово на десния бряг на Липковската река.

Край селото е открито Лопатското неолитно селище.[1]

В центъра на селото има останки от стар турски хамам. В данъчен регистър от 1622 година 4 семейства в село Лопат, вилает Кратово, са записани като оризари.[2]

В края на XIX век Лопате е албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лопате е село, населявано от 400 жители арнаути мохамедани и 72 цигани.[3]

Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Лопата има 16 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Лопате се състои от 90 цигани.[5]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Лопати е част от Опайска община в Кумановска околия и има 388 жители.[6]

В 1994 година жителите на селото са 2320, от които 1763 албанци, 473 северномакедонци, 74 сърби и 10 други. Според преброяването от 2002 година селото има 2448 жители.[7]

Националност Всичко
северномакедонци 478
албанци 1886
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 80
бошняци 0
други 4
  1. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 43. (на македонска литературна норма)
  2. Грозданова, Елена. Новоиздирени османотруски документи от XVI и XVII век за категориите население със специални задължения и статут, Известия на държавните архиви, кн. 51, София, 1986, с. 278.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  4. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007