Лопате
| Лопате Лопате | |
| — село — | |
  Лопате | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 351 m |
| Население | 2448 души (2002) |
| Пощенски код | 1300 |
| МПС код | KU |
| Лопате в Общомедия | |
Лопате (на македонска литературна норма: Лопате; на албански: Llopati) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в котловината Жеглигово на четири километра западно от общинския център Куманово на десния бряг на Липковската река.
История
[редактиране | редактиране на кода]Край селото е открито Лопатското неолитно селище.[1]
В центъра на селото има останки от стар турски хамам. В данъчен регистър от 1622 година 4 семейства в село Лопат, вилает Кратово, са записани като оризари.[2]
В края на XIX век Лопате е албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лопате е село, населявано от 400 жители арнаути мохамедани и 72 цигани.[3]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Лопата има 16 сръбски патриаршистки къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Лопате се състои от 90 цигани.[5]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Лопати е част от Опайска община в Кумановска околия и има 388 жители.[6]
В 1994 година жителите на селото са 2320, от които 1763 албанци, 473 северномакедонци, 74 сърби и 10 други. Според преброяването от 2002 година селото има 2448 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 478 |
| албанци | 1886 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 80 |
| бошняци | 0 |
| други | 4 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Грозданова, Елена. Новоиздирени османотруски документи от XVI и XVII век за категориите население със специални задължения и статут, Известия на държавните архиви, кн. 51, София, 1986, с. 278.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 128-129. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 31.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
