Доброшане
Тази статия е за селото в Кумановско. За селото в Щипско вижте Доброшани.
| Доброшане Доброшане | |
| — село — | |
 | |
  Доброшане | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 329 m |
| Население | 1655 души (2002) |
| Пощенски код | 1300 |
| МПС код | KU |
| Доброшане в Общомедия | |
Доброшане или Доброшани (на македонска литературна норма: Доброшане; на албански: Dobroshani) е село в Северна Македония, в община Куманово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Жеглигово на три километра южно от общинския център Куманово, в близост до десния бряг на река Пчиня.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Доброшане е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Добрѣшани е село, населявано от 190 жители българи християни.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[2] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[3] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добрашани има 144 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Доброшане е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
Според преброяването от 1994 година Доброшане има 1384 жители, от които 1298 македонци 38 власи, 29 роми и 19 сърби. Според преброяването от 2002 година селото има 1655 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1571 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 24 |
| власи | 39 |
| сърби | 17 |
| бошняци | 1 |
| други | 3 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
| |||||||||||
