Горно Коняре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Коняре
Горно Коњаре
— село —
„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
North Macedonia relief location map.jpg
42.1817° с. ш. 21.7275° и. д.
Горно Коняре
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Жеглигово
Надм. височина 408 m
Население 1136 души (2002)
Пощенски код 1308
МПС код KU
Горно Коняре в Общомедия

Горно Коняре (на македонска литературна норма: Горно Коњаре; на албански: Kojnare e Epërme) е село в Северна Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Жеглигово на четири километра северно от общинския център Куманово в западното подножие на планината Руен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Горно Коняре е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Койнаре е село, населявано от 224 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Койнари има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]

На 15 срещу 16 октомври 1910 година четата на кумановския войвода Йордан Иванов извършва атентат на железопътната линия край Табановце. За наказание Горно Коняре е блокирано от войска, начело с каймакамина Юсуф бей и юзбашията Хасан ефенди, шеф на обезоръжителната комисия. В селото са изтезавани Спас Тушев, Арсо Ристов, Геле Спасов, Андрея Денков, Стоимен Кръстов, Лазко Кръстов, Ване Кръстов. Всички мъже са арестувани.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Горно Коняре са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно и Средно Койнаре (Kojnare) като села с неясен етнически състав.[5]

Част от иконите в „Успение Богородично“ са на Димитър Папрадишки от 1928 година.[6]

В 1994 година жителите на селото са 1106, от които 499 македонци, 366 сърби, 236 албанци, 2 други и 3 не посочили националност. Според преброяването от 2002 година селото има 1136 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 565
албанци 255
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 314
бошняци 0
други 2

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
  3. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 103. (на македонска литературна норма)
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония