Горно Коняре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горно Коняре
Горно Коњаре
— село —
„Успение Богородично“
„Успение Богородично“
Macedonia relief location map.jpg
42.1817° с. ш. 21.7275° и. д.
Горно Коняре
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Североизточен
Община Куманово
Географска област Жеглигово
Надм. височина 408 m
Население (2002) 1 136 души
МПС код KU

Горно Коняре (на македонска литературна норма: Горно Коњаре, на албански: Kojnare e Epërme) е село в Република Македония, в община Куманово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Жеглигово на четири километра северно от общинския център Куманово в западното подножие на планината Руен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на 19 век Горно Коняре е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Койнаре е село, населявано от 224 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Койнари има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]

На 15 срещу 16 октомври 1910 година четата на кумановския войвода Йордан Иванов извършва атентат на железопътната линия край Табановце. За наказание Горно Коняре е блокирано от войска, начело с каймакамина Юсуф бей и юзбашията Хасан ефенди, шеф на обезоръжителната комисия. В селото са изтезавани Спас Тушев, Арсо Ристов, Геле Спасов, Андрея Денков, Стоимен Кръстов, Лазко Кръстов, Ване Кръстов. Всички мъже са арестувани.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Горно Коняре са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно и Средно Койнаре (Kojnare) като села с неясен етнически състав.[5]

В 1994 година жителите на селото са 1 106, от които 499 македонци, 366 сърби, 236 албанци, 2 други и 3 не посочили националност. Според преброяването от 2002 година селото има 1 136 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 565
албанци 255
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 314
бошняци 0
други 2

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 217.
  2. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 126-127.
  3. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  5. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония