Йордан Иванов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Йордан Иванов.

Йордан Иванов
български революционер
Четата на Васил Аджаларски, сред които е и Йордан Иванов
Четата на Васил Аджаларски, сред които е и Йордан Иванов

Роден
1886 г.
Починал
8 август 1911 г. (25 г.)

Йордан Иванов, наричан Алнико и Беснико,[1] е български революционер, щипски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Иванов е роден в 1886 година в град Куманово. Работи като учител и има анархистични убеждения. Влиза във ВМОРО и става секретар при Васил Аджаларски и четник Тодор Александров. През лятото на 1908 година заедно с Кочо Аврамов, Владимир Сланков и Чавдаров прави неуспешен опит за атентат срещу Яне Сандански в Цариград.[2][3]

От 1909 до 1911 година е войвода в родното си Кумановско и Щипско.[4]

На 15 срещу 16 октомври 1910 година четата на Йордан войвода извършва атентат на железопътната линия край Табановце. Във връзка с атентата силно пострадва съседното българско село Горно Коняре, където са арестувани и бити много селяни.[5]

На 31 януари 1911 година родната му махала е блокирана от войска и жандармерия, за да търси войводата, но акцията е безуспешна.[6]

Загива на 8 август 1911 година в Сарчиево заедно със Салтир от Неманици и Санде Циклев от Ново село, Щипско. Убити са докато обядват в една къща от четата на Иван Бърльо. Иван Михайлов твърди, че е убит по заповед на Тодор Александров, заради близките му отношения с анархиста Викентий Попатанасов[7]. Според Михаил Думбалаков е убит по заповед на Тодор Александров, макар да му е близък приятел, тъй като се очертава като претендент за водачеството на Скопския революционен окръг.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.16
  2. Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 369.
  3. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 41 - 45.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 62.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.
  7. Михайлов, Иван. Спомени. Том I, Stabilimento „Tipografico Pliniana“ - Selci Umbro, 1958, стр. 89-90.
  8. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 200.
     Портал „Македония“         Портал „Македония