Йордан Иванов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Йордан Иванов.

Йордан Иванов
български революционер
Четата на Васил Аджаларски, сред които е и Йордан Иванов
Четата на Васил Аджаларски, сред които е и Йордан Иванов

Роден
1886 г.
Починал
8 август 1911 г. (25 г.)

Йордан Иванов, наричан Алнико и Беснико,[1] е български революционер, щипски деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Иванов е роден в 1886 година в град Куманово. Работи като учител и има анархистични убеждения. Влиза във ВМОРО и става секретар при Васил Аджаларски и четник Тодор Александров. През лятото на 1908 година заедно с Кочо Аврамов, Владимир Сланков и Чавдаров прави неуспешен опит за атентат срещу Яне Сандански в Цариград.[2][3]

От 1909 до 1911 година е войвода в родното си Кумановско и Щипско.[4]

На 15 срещу 16 октомври 1910 година четата на Йордан войвода извършва атентат на железопътната линия край Табановце. Във връзка с атентата силно пострадва съседното българско село Горно Коняре, където са арестувани и бити много селяни.[5]

На 31 януари 1911 година родната му махала е блокирана от войска и жандармерия, за да търси войводата, но акцията е безуспешна.[6]

Загива на 8 август 1911 година в Сарчиево заедно със Салтир от Неманици и Санде Циклев от Ново село, Щипско. Убити са докато обядват в една къща от четата на Иван Бърльо. Иван Михайлов твърди, че е убит по заповед на Тодор Александров, заради близките му отношения с анархиста Викентий Попатанасов[7]. Според Михаил Думбалаков е убит по заповед на Тодор Александров, макар да му е близък приятел, тъй като се очертава като претендент за водачеството на Скопския революционен окръг.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.16
  2. Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 369.
  3. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 41 - 45.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 62.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
  6. Дебърски глас, година 2, брой 30, 6 февруари 1911, стр. 4.
  7. Михайлов, Иван. Спомени. Том I, Stabilimento „Tipografico Pliniana“ - Selci Umbro, 1958, стр. 89-90.
  8. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ ІІ, София, 1937, стр. 200.
     Портал „Македония“         Портал „Македония