Кочо Аврамов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кочо Аврамов
български учител и революционер
Поручик Димитър Зографов и Константин Аврамов
Поручик Димитър Зографов и Константин Аврамов

Роден
1869 г.
Починал
1915 г. (46 г.)
Кочо Аврамов в Общомедия

Константин (Кочо) Аврамов с псевдоним Боз Дагски[1] е български общественик, учител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Аврамов е роден е в зъхненското село Скрижово, Османската империя, днес Скопия, Гърция. Работи като учител. В 1898 година редактира вестник „Автономия“ в София и е деец на Българското тайно революционно братство и е сред дейците, които отказват да приемат обединението с ВМОРО. Срещу него е извършен неуспешен атентат от дейци на Сарафовото крило на Върховния комитет.[2] В 1898 година в Чепеларе привлича към каузата на братствата Андон Дечев, Харит Дечев от Чепеларе, Иван Славов от Стара Загора, Атанас и Христо Попмаринови, също от Чепеларе и Коста Шопов.[3] След разтурянето на Братството става деец на Цончевото крило на Върховния комитет.[4]

Участва в Горноджумайското въстание в 1902 година в четата на Юрдан Стоянов.

Войводите на Беласишкия отряд на ВМОК Петър Дървингов, Дончо Златков, Димитър Зографов и Кочо Аврамов. Фото: Димитър Карастоянов

По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е сред ръководителите на Беласишкия отряд на Върховния комитет заедно с Петър Дървингов, Дончо Златков и Димитър Зографов. Михаил Думбалаков го определя като

горещ патриот и революционер[5]

Участва в покушението срещу Яне Сандански в 1909 година заедно с Йордан Иванов и Владе Сланков. Срещу него самия има няколко опита за убийство от страна на сарафисти.[6]

Константин Аврамов е баща на дееца на ВМРО Асен Аврамов.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.17
  2. Спомени на Борис Сарафов, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга V, Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, съобщава Л. Милетич, София, 1927, стр. 53, 127.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 49.
  4. Спомени на Борис Сарафов, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга V, Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, съобщава Л. Милетич, София, 1927, стр. 127.
  5. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 47.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско, Орбел, 2011, стр. 8, ISBN 9789544961022
  7. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 11-12.
     Портал „Македония“         Портал „Македония