Направо към съдържанието

Кочо Аврамов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кочо Аврамов
български учител и революционер
Поручик Димитър Зографов и Константин Аврамов
Роден
1869 г.
Починал
1915 г. (46 г.)
Семейство
ДецаАсен Аврамов
Кочо Аврамов в Общомедия

Константин (Кочо) Аврамов с псевдоним Боз Дагски[1][2] е български общественик, учител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Константин Аврамов е роден е в зъхненското село Скрижово, тогава в Османската империя, днес Скопия, Гърция. Работи като учител. В 1898 година редактира вестника „Автономия“ в София и е деец на Българското тайно революционно братство. Той е сред дейците, които отказват да приемат обединението с ВМОРО. Срещу него е извършен неуспешен атентат от дейци на Сарафовото крило на ВМОК.[3] В 1898 година в Чепеларе привлича към каузата на братствата Андон Дечев, Харит Дечев от Чепеларе, Иван Славов от Стара Загора, Атанас и Христо Попмаринови, също от Чепеларе и Коста Шопов.[4] След разтурянето на братството става деец на Цончевото крило на ВМОК.[5]

Участва в Горноджумайското въстание в 1902 година в четата на Юрдан Стоянов.

Войводите на Беласишкия отряд на ВМОК Петър Дървингов, Дончо Златков, Димитър Зографов и Кочо Аврамов. Фото: Димитър Карастоянов

По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е в щаба на Беласишкия отряд. Михаил Думбалаков го определя като

„ горещ патриот и революционер[6] “

Участва в покушението срещу Яне Сандански в 1909 година заедно с Йордан Иванов и Владе Сланков. Срещу него има няколко опита за убийство от страна на сарафисти.

На 15 май 1913 година от името на Сярското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.[7]

Константин Аврамов е баща на дееца на ВМРО Асен Аврамов.[8][9]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 17.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 60.
  3. ↑ Спомени на Борис Сарафов, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга V, Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, съобщава Л. Милетич, София, 1927, стр. 53, 127.
  4. ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 49.
  5. ↑ Спомени на Борис Сарафов, в: Материали за историята на македонското освободително движение, Издава Македонският научен институт, книга V, Спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, съобщава Л. Милетич, София, 1927, стр. 127.
  6. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 47.
  7. ↑ Меморандумъ от сдружената македонска емиграция. София, 15 май 1915 год.
  8. ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 11-12.
  9. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 8.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кочо_Аврамов&oldid=12700060“.