Владимир Сланков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Владе Сланков)
Направо към: навигация, търсене
Владимир Сланков
български революционер

Роден
1889 г.
Починал
26 август 1914 г. (25 г.)
Владимир Сланков в Общомедия

Владимир Сланков, известен като Владо, Владе и Ладе Сланков, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Владимир Сланков. Владимир Сланков от Ново село, Каме Дворищки от Дворище, Ицо Бондиков от Велес, Ильо Касев от Чичево, Борис Йорданов от Ораовец, Георги Табаков от Радомирско

Владимир Сланков е роден в щипското Ново село в 1889 година. Завършва местната прогимназия и влиза във ВМОРО като четник на Мише Развигоров, Ефрем Чучков и Стоян Мишев от 1906 година. През лятото на 1908 година заедно с Кочо Аврамов, Йордан Иванов и Чавдаров прави неуспешен опит за атентат срещу Яне Сандански в Цариград. На 14 август 1909 година прави втори, също неуспешен опит за убийството на Сандански пред кафене „Коломбо“ в Солун.[2][3] В 1909 година е заловен от властите, измъчван е жестоко,[4] осъден на 15 години затвор и по-късно заточен в Мала Азия. Освободен през 1911 година след амнистия отново се включва в революционната дейност с четата на Тодор Александров. Заедно с Кръстьо Лазаров е организатор на така наречените Магарешки атентати.[5] При избухването на Балканската война с цялата чета е доброволец в Македоно-одринското опълчение[6] и участва в освобождението на Кукуш[7].

През юли 1914 година Сланков пристига в окупираното от Сърбия Велешко с четата си от 8 души - Каме Дворишки, Георги Аврамов, Ицо Бондиков, Борис Йорданов, Ильо Касев, Георги Табаков и Лазо Беглер. Велешкият ръководител на ВМОРО Ангел Бондиков я препраща за Клепата, за да накаже поставилите се в услуга на новите власти.

Тодор Александров, Христо Матов, Георги Мончев, Владимир Сланков и Никола Иванов в Димотика през Балканската война.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Сланков (21-и в първата колона).

Четата получава информация, че сръбските войводи Василие Търбич, Божко Вирянец и Йован Бабунски ще заминат с влака за Гевгелийско, за да действат срещу тамошните чети на ВМОРО — на Христо Аргиров - Чауша, Стойчо Чочков и Петър Овчаров. Сланков организира атентат на железопътната линия Велес - Солун, но вместо влака със сръбските войводи е взривен товарен влак. Предадени от сърбоманския кмет на Скачинци Христо Поппавлов, четниците са обградени от сръбските контрачети на Бабунски, Търбич и Вирянец. След сражение на 8 август/26 август 1914 година загиват всички без Георги Аврамов, който се спасява и се присъединява към гевгелийската чета на Стойчо Чочков и Лазо Беглер, който е заловен. Сръбските чети дават 10 убити, между които и войводата Божко Вирянец и Йован Црешневец.[8] След разкрития на тежкоранения Беглер са арестувани Ангел Бондиков и петнайсетина други дейци на ВМОРО.[9] Сръбските власти извършват поредица от репресии над българското население в района.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  2. Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989, стр. 369.
  3. Думбалаковъ, Михаилъ. През пламъцитѣ на живота и революцията, том ІІ, София, 1937, стр. 41 - 45.
  4. Дебърски глас, година 1, брой 33, 14 ноември 1909, стр. 3.
  5. Магарешките атентати
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 618.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 152.
  8. Трбић, Василије. Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког. Књига друга. Београд, 1996. с. 43.
  9. Аврамов, Стоян. Революционните борби в Азот, Велешко и Поречието, София, 1929, стр. 192 - 199.
  10. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 145.
     Портал „Македония“         Портал „Македония