Скачинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Скачинци
Скачинци
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6° с. ш. 21.8081° и. д.
Скачинци
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Градско
Географска област Клепа
Надм. височина 652 m
Население 0 души (2002)
Пощенски код 1420
МПС код VE
Скачинци в Общомедия

Скачинци или Скаченци (на македонска литературна норма: Скачинци) е село в централната част на Северна Македония, община Градско.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Клепа, на десния бряг на река Вардар, на 20 километра южно от град Велес в южното подножие на връх Куен. Основната забележителност на селото е църквата „Свети Спас“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Скачинци е българско село във Велешка кааза, нахия Клепа на Османската империя. Селската църква „Света Троица“ е от 1870 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Скачанци (Scatchantzi) е посочено като село с 48 домакинства и 226 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Скаченци има 500 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Скачинци (Skatchintzi) има 520 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Скачанци (Skačanci) като българско християнско село.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Скачинци
  • Flag of Bulgaria.svg Алекси Стоянов Андов (1879 - след 1943), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Мишев, български революицонер, служил в българската армия, комунистически партизанин, възобновил дейността на ВМРО през 1947 година, борец за Независима Македония, осъден на смърт в 1948 година.[6][7]
  • Flag of Bulgaria.svg Сута Бъчварова (1864 – ?), българска революционерка
Починали в Скачинци

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Парохија Градско - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180 - 181.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  6. Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 39, 46-52, 68-70, 76, 314.
  7. Гоцев, Димитър Г. Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г., София, 1998, с. 38.
  8. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 47.
     Портал „Македония“         Портал „Македония