Свекяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Свекяни
Свеќани
— село —
Стенопис от църквата „Свети Атанасий“
Стенопис от църквата „Свети Атанасий
North Macedonia relief location map.jpg
41.5985° с. ш. 21.8521° и. д.
Свекяни
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Вардарски
Община Градско
Географска област Азот
Надм. височина 432 m
Население (2002) 0 души
МПС код VE

Свекяни (на македонска литературна норма: Свеќани) е село в централната част на Република Македония, община Градско.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Клепа, северозападно от общинския център село Градско.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Свекяни е малко изцяло българско село във Велешка кааза, Нахия Азот на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Свйекяни (Sviékyani) е посочено като село с 15 домакинства и 66 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Свекяни има 100 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Свекяне (Svekiané) има 184 българи екзархисти.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Свечани (Svečani) като българско християнско село.[4]

Селската църква „Свети Атанасий“ е в руини. Край селото е и манастирът „Св. св. Константин и Елена“. Останките на първоначалната манастирска църква са от края на IX и началото на X век, а днешната църква е от 30-те години на XX век.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 184 - 185.
  2. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 158.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 118-119.
  4. Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
  5. Парохија Градско - цркви и манастири. // Повардарска епархија, 30 юни 2008 г. Посетен на 16 февруари 2014 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония