Христо Аргиров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Аргиров
български революционер
Фото С. М. Попов, София
Фото С. М. Попов, София

Роден
Починал
Етнос българи
Христо Аргиров в Общомедия

Христо Аргиров, известен като Чауша,[1] е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет, воденски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Христо Аргиров, четвърти на първия ред

Аргиров е роден в ениджевардарското село Чичегъс, днес Ставродроми, Гърция. Влиза във ВМОРО и става четник на Апостол войвода.[2] По-късно е самостоятелен войвода във Воденско и Ениджевардарско. През лятото на 1904 година Апостол войвода и Христо Аргиров, чиято чета е съставена предимно от власи, организират нападения над патриаршисти между градовете Гевгели, Енидже Вардар и Воден и дори заплашват Негуш[3].

През май 1912 година навлиза в Македония в четата на Ичко Димитров, която е въоръжена от върховистката групировка на Константин Дзеков и е определен за воденски околийски войвода.[4] При избухването на Балканската война в 1912 година оглавява 1 отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение, която действа в Берско и подпомага гръцката армия при превземането на Бер и Негуш[5]. При избухването на Междусъюзническата война в 1913 година с цялата си чета е пленен от гърците[6] и е държан в плен до февруари 1914 година.[7]

След окупацията на Егейска Македония от Гърция Аргиров отново е войвода на ВМРО.[8]

Умира в София в 1922 година.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 103.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 24.
  3. Dakin, Douglas. The Greek Struggle in Macedonia 1897-1913, Society of Macedonian studies, Thessaloniki, 1993, стр. 165-166.
  4. Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 62-64.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.111
  6. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 24
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 796.
  8. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 10.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „История на България“         Портал „История на България