Скрижово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скрижово
Σκοπιά
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Зиляхово
Географска област Зъхна
Надм. височина 413 m
Население (2001) 163 души

Скрѝжово или Скрѝжево (на гръцки: Σκοπιά, Скопия, до 1927 година Σκρίτζοβα, Скризова[1]) е село в Гърция, в дем Зиляхово, област Централна Македония със 163 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в югоизточната част на планината Змийница (Меникио), на 7 километра северозападно от Алистрат (Алистрати), на 15 километра североизточно от демовия център Зиляхово (Неа Зихни) и на 45 километра източно от Сяр (Серес). Селото е разположено в падина, заобиколена от всички страни от хълмовете Либѐхово, Градище, Света Елена, Корията, Голак, които са осеяни с развалини от стари селища.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името вероятно е по прякор Скрѝжо (сравним е прякорът Стрижо < стрижа), озвучено от Скришо (сравнимо е родовото име Скришовски в Пловдив) с корен в скривам, старобългарски скрывати. Жителското име е скрѝжовя̀нин, скрѝжовя̀нка, скрѝжовя̀не.[3]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

На хълма Градище има останки от средновековна етапна крепост, развалини има и на изток в Либехово и на юг в Ло̀втища. В местностите Рупите и Магушова рупа има стари, отдавна запуснати рудници.[2]

Според преданието селото е построено около 7 век от Свети Герман Кушнички (Козинитски), който основал манастира „Света Богородица Икосифиниса“ в планината Кушница.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През Възраждането Скрижово е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Зъхненската каза на Серския санджак с чисто българско население. Местните българи водят непрекъснати борби с гърцизма, поради което гръцките длъжностни и духовни лица до 1912 година наричат селото „акропол на схизмата“ и „главна крепост на българизма“.[2]

Гръцка статистика от 1866 година показва Скрижово като чисто българско село с 1 500 жители православни българи.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Серижево (Serijévo) е посочено като село със 240 домакинства с 810 жители българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скриживо като село с 200 български къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише:

Скрижово, голямо село заобиколено отвсякъде с хълмове. От Зиляхово 2 часа на СИ. Околност камениста; нивята се намират на 1 час; в едно долище до Грачан. Тук се ражда и грозде, най-добро по цяло Зъхненско. Една българска църква „Св. Богородица“ (Успение). 220 къщи само българе.[7]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Скрижово брои 1680 българи-християни.[8] Според данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото се състои от 2488 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 66 ученика.[9]

При избухването на Балканската война през 1912 година петдесет и осем души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1913 година селото има 320 семейства с около 2000 души.[2] През юли 1913 година по време на Междусъюзническата война Скрижово е разорено и опожарено от гърците[11], а голяма част от местните българи се спасяват в България.[12] В селото остават само няколко гръкомански семейства, част от които през 1944 година също се преселват в България. Най-много наследници на бежанци от Скрижово днес живеят в Гоце Делчев и района, Сандански и по-малко в Пловдив, Асеновград и други.[13]

На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Скрижово е изцяло бежанско село със 120 бежански семейства с 505 души.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Скопия.[15]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Стойо Костов
Родени в Скрижово
  • България Божик Атанасов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[16]
  • България Вангел Пасков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[16]
  • България Вангел Петрин, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[16]
  • България Владимир Благоев, български революционер
  • България Георги Скрижовски (1882 - 1925), български просветен деец и революционер
  • България Димитър Тръмбурата, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[16]
  • България Димитър Цирков, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[16]
  • България Елена Мотова (1910 - ?), българска комунистическа деятелка[17]
  • България Иван Ангелов - Балкански, деец на ВМОРО[18]
  • България Илия Домузов, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[16]
  • България Илия Щъркалев (1909 - 1985), български лекар
  • България Кочо Аврамов, български просветен деец
  • България Крум Благов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[19]
  • България Никола Антонов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[16]
  • България Никола Хасан кехая (? - 1905), български революционер от ВМОРО, помощник-войвода в Серско[20]
  • България Паско Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[16]
  • България Стойо Костов (Стойо войвода, Стойо Скрижовски, 1846 или 1855 - 1895), български хайдутин и революционер
  • България Тодор Димитров Абаза, български революционер, деец на ВМОРО, умрял в затвора преди 1918 г.[16]
  • България Тодор Милев - Тотката, български революционер от ВМРО[21]
Македоно-одрински опълченци от Скрижово
  • България Аврам Д. Баймаков, четата на Илия Титимов[22]
  • България Вангел Андонов, 30-годишен, земеделец, ІІІ клас, Продоволствен транспорт на МОО, 1 рота на 13 кукушка дружина[23]
  • България Георги Николов Ангелов, 36-годишен, земеделец, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[24]
  • България Кръсто Аврамов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен[25]
  • България Кръсто Ангелов, 32-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 29 юни 1913 година[26]
  • България Стоян Ангелов, 20-годишен, овчар, ІІ отделение, Втора отделна партизанска рота[27]
  • България Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 13 кукушка дружина[28]
Други

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σκρίτζοβα - Σκοπιά
  2. а б в г д Йордан Н. Иванов. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 19.
  3. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 194.
  4. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
  6. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 240-241.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 1.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 181.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202-203.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр.878.
  11. Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
  12. Иванов, Йордан. Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско), София, 1917, стр. 23.
  13. Йордан Н. Иванов. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 19-20.
  14. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  15. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  16. а б в г д е ж з и Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
  17. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 292. Посетен на 2015-09-03.
  18. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.14
  19. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.
  20. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.100
  21. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 97.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
  27. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.
  28. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
     Портал „Македония“         Портал „Македония