Скрижово
|
Скрижово Σκοπιά |
|
|---|---|
| — село — | |
  Скрижово  Скрижово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Зиляхово |
| Географска област | Зъхна |
| Надм. височина | 413 m |
| Население | 163 души (2001) |
Скрѝжово или Скрѝжево (на гръцки: Σκοπιά, Скопия, до 1927 година Σκρίτζοβα, Скризова[1]) е село в Гърция, в дем Зиляхово, област Централна Македония със 163 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в югоизточната част на планината Змийница (Меникио), на 7 километра северозападно от Алистрат (Алистрати), на 15 километра североизточно от демовия център Зиляхово (Неа Зихни) и на 45 километра източно от Сяр (Серес). Селото е разположено в падина, заобиколена от всички страни от хълмовете Либѐхово, Градище, Света Елена, Корията, Голак, които са осеяни с развалини от стари селища.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името вероятно е по прякор Скрѝжо (сравним е прякорът Стрижо < стрижа), озвучено от Скришо (сравнимо е родовото име Скришовски в Пловдив) с корен в скривам, старобългарски скрывати. Жителското име е скрѝжовя̀нин, скрѝжовя̀нка, скрѝжовя̀не.[3]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
На хълма Градище има останки от средновековна етапна крепост, развалини има и на изток в Либехово и на юг в Ло̀втища. В местностите Рупите и Магушова рупа има стари, отдавна запуснати рудници.[2]
Според преданието селото е построено около VII век от Свети Герман Кушнички (Козинитски), който основал манастира „Света Богородица Икосифиниса“ в планината Кушница.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През Възраждането Скрижово е едно от големите, будни и развити в стопанско отношение села на Зъхненската каза на Серския санджак с чисто българско население. Местните българи водят непрекъснати борби с гърцизма, поради което гръцките длъжностни и духовни лица до 1912 година наричат селото „акропол на схизмата“ и „главна крепост на българизма“.[2]
Гръцка статистика от 1866 година показва Скрижово като чисто българско село с 1500 жители православни българи.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Серижево (Serijévo) е посочено като село с 240 домакинства с 810 жители българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Скриживо като село с 200 български къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Скрижово, голямо село заобиколено отвсякъде с хълмове. От Зиляхово 2 часа на СИ. Околност камениста; нивята се намират на 1 час; в едно долище до Грачан. Тук се ражда и грозде, най-добро по цяло Зъхненско. Една българска църква „Св. Богородица“ (Успение). 220 къщи само българе.[7] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Скрижово брои 1680 българи-християни.[8] Според данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото се състои от 2488 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 66 ученика.[9]
При избухването на Балканската война през 1912 година петдесет и осем души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1913 година селото има 320 семейства с около 2000 души.[2] През юли 1913 година по време на Междусъюзническата война Скрижово е разорено и опожарено от гърците[11], а голяма част от местните българи се спасяват в България.[12] В селото остават само няколко гръкомански семейства, част от които през 1944 година също се преселват в България. Най-много наследници на бежанци от Скрижово днес живеят в Гоце Делчев и района, Сандански и по-малко в Пловдив, Асеновград и други.[13]
На мястото на изселилите се българи са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година Скрижово е изцяло бежанско село със 120 бежански семейства с 505 души.[14] В 1927 година селото е прекръстено на Скопия.[15]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Скрижово
Божик Атанасов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[16]- Вангел Пасков, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[16]
- Вангел Петрин, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[16]
- Владимир Благоев, български революционер
- Георги Скрижовски (1882 – 1925), български просветен деец и революционер
- Димитър Тръмбурата, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[16]
- Димитър Цирков, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[16]
- Елена Мотова (1910 - ?), българска комунистическа деятелка[17]
- Иван Ангелов – Балкански, деец на ВМОРО[18]
- Илия Домузов, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[16]
- Илия Щъркалев (1909 – 1985), български лекар
- Кочо Аврамов, български просветен деец
- Крум Благов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[19]
- Никола Антонов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[16]
- Никола Хасан кехая (? – 1905), български революционер от ВМОРО, помощник-войвода в Серско[20]
- Паско Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[16]
- Стойо Костов (Стойо войвода, Стойо Скрижовски, 1846 или 1855 – 1895), български хайдутин и революционер
- Тодор Димитров Абаза, български революционер, деец на ВМОРО, умрял в затвора преди 1918 г.[16]
- Тодор Милев – Тотката, български революционер от ВМРО[21]
- Македоно-одрински опълченци от Скрижово
- Аврам Димитров Баймаков, четата на Илия Титимов[22]Загинал през Първата световна война[23]
- Вангел Андонов, 30-годишен, земеделец, ІІІ клас, Продоволствен транспорт на МОО, 1 рота на 13 кукушка дружина[24]
- Георги Николов Ангелов, 36-годишен, земеделец, ІV отделение, 3 рота на 13 кукушка дружина[25]
- Крум Благоев, четата на Илия Титимов[26]
- Кръсто Аврамов, 45-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен[27]
- Кръсто Ангелов, 32-годишен, земеделец, 2 рота на 13 кукушка дружина, безследно изчезнал на 29 юни 1913 година[28]
- Стоян Ангелов, 20-годишен, овчар, ІІ отделение, Втора отделна партизанска рота[29]
- Христо Ангелов, македоно-одрински опълченец, 13 кукушка дружина[30]Загинал на 29 юни 1913 годин[31]
- Други
- Асен Аврамов, български революционер и деец на МПО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σκρίτζοβα - Σκοπιά
- ↑ а б в г д Йордан Н. Иванов. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 19.
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 194.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 144-145.
- ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 1.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 181.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 202-203.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр.878.
- ↑ Македонски мартиролог, съставител Цочо Билярски, Анико, София, 2005, стр.162.
- ↑ Иванов, Йордан. Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско), София, 1917, стр. 23.
- ↑ Йордан Н. Иванов. Местните имена между Долна Струма и Долна Места, София, БАН, 1982, стр. 19-20.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ а б в г д е ж з и Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 107.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 292. Посетен на 3 септември 2015.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.14
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.100
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 97.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 40; а.е. 333, л. 3
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 86.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 12.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 16, л. 15
| |||||||||||||||||
Портал „