Стойо Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Стойо Костов
български революционер
Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
1846 г.
Починал
20 август 1895 г. (49 г.)
Стойо Костов в Общомедия

Стойо Костов Топалов, известен като Дядо Стойо войвода[1], Стойо Скрижовски или Скрижевски,[2] е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет.[3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Стойо Костов в Рила през 1895 г.

Стойо Костов е роден в зъхненското село Скрижово, тогава в Османската империя, днес Скопия, Гърция, в 1846[2] или 1855 година.[5] През 1875 година става хайдутин в четата на Куку войвода. По-късно е самостоятелен харамийски войвода и действа срещу турски разбойнически банди в района на планините Боздаг, Църна гора и Алиботуш. Занимава се главно с отвличания срещу откуп на богати търговци, главно гърци и гъркомани. Научава се да чете и пише в планината.

Участва в Кресненско-Разложкото въстание с чета от 40 души. След погрома му се заселва със семейството си в Дупница.[6]

През 1885 година заедно с четата си е доброволец в Сръбско-българската война в отряда на капитан Коста Паница.

Участници в Четническата акция: Йеромонах Максим, йеромонах Козма, йеромонах Паисий, Дончо Златков, Стойо Костов, йеромонах Серафим. Източник: Държавна агенция „Архиви“

За него Васил Кънчов пише в съчиненията си следното:

Той е умен и извънредно предпазлив войвода. Води със себе си малка чета — най-много до 10 души. Другарите му са строго дисциплинирани. Ноще обикновено пътуват, дене спят половината и половината пазят. Нито огън, нито пушене тютюн се позволява нощя. Ходене по чужди жени е забранено със смъртно наказание. Грабежът от обикновени пътници или от овчари, или от села, без разлика на вяра, е строго забранено в тая дружина. Наказанията са: или изпъждане из дружината, или смърт. Смъртните присъди изпълнявал един старец, най-ближният на войводата. Всичката тая уредба е направила, щото населението от планините да е вярно на войводата.[7]

В 1895 година е привлечен от Македонския комитет за участие в Четническата акция. Оглавява трета „Серска дружина“, в която влизат около 200 четници. Още при преминаване на границата обаче между Дядо Стойо и офицерите настъпва конфликт, тъй като старият харамийски войвода не се съобразява със заповедите на Комитета. По тази причина офицерите Димитър Жостов, Димитър Думбалаков и други напускат отряда и той навлиза в Османската империя без пълномощно на Комитета. Дядо Стойо превежда незабелязано отряда до Доспат и голямото помашко село е нападнато и опожарено, като 40 от жителите му са убити, а някои богати доспатлии са обрани - всичко противно на инструкциите, които Комитетът дава на харамийските войводи.

Кирил Пърличев, четник в отряда, описва войводата Стойо и другарите му:

Все отборъ юнаци, мнозина отъ които следъ цвѣтисти и въ изобилно количество юнашки псувни и закани срещу турцитѣ, изказваха своеобразно и своитѣ чувства къмъ кадънитѣ. Успоредно съ това, не единъ пѫть тѣ се провикваха, галейки самоувѣрено своята пушка бойлия: „Ехъ бабамъ! Я кемеръ долусу, я хендекъ долусу!” (или кемерътъ или нѣкой долъ да се напълни).
Ръководителите на четническата акция в Доспат - Стойо Костов, Димитър Думбалаков, капитан Еню Димитров и Тодор Паласкаря.

Още същата нощ след опожаряването на Доспат дядо Стойо се отделя от отряда си с 16 свои четници и продължава към Серско, за да отвлече един богат турски чифликчия от Алистрат. При нападението на чифлика през август войводата Дядо Стойо загива и четата се разпръсва. Помощник-войводата му Кръстьо Захариев се връща, напада отново чифлика, съсича на малки парчета тялото на войводата и ги пръсва из полето, за да не се разбере за смъртта на стария войвода, страшилище за турците в региона.[8][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.40
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 264.
  3. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр.90-91.
  4. Сп. Септември, бр. 35, Съюз на българските писатели, Български писател, 1982 г. стр. 33.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 83.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 265.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр. 90-91.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 56 - 58.
  9. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 48.
     Портал „Македония“         Портал „Македония