Стойо Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стойо Костов
български революционер
Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
1846 г.
Починал
20 август 1895 г. (49 г.)
Стойо Костов в Общомедия

Стойо Костов Топалов, известен като Дядо Стойо войвода[1], Стойо Скрижовски или Скрижевски,[2] е български хайдутин и революционер, войвода на Македонския комитет.[3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Стойо Костов в Рила през 1895 г.

Стойо Костов е роден в зъхненското село Скрижово, тогава в Османската империя, днес Скопия, Гърция, в 1846[2] или 1855 година.[5] През 1875 година става хайдутин в четата на Куку войвода. По-късно е самостоятелен харамийски войвода и действа срещу турски разбойнически банди в района на планините Боздаг, Църна гора и Алиботуш. Занимава се главно с отвличания срещу откуп на богати търговци, главно гърци и гъркомани. Научава се да чете и пише в планината.

Участва в Кресненско-Разложкото въстание с чета от 40 души. След погрома му се заселва със семейството си в Дупница.[6]

През 1885 година заедно с четата си е доброволец в Сръбско-българската война в отряда на капитан Коста Паница.

Участници в Четническата акция: Йеромонах Максим, йеромонах Козма, йеромонах Паисий, Дончо Златков, Стойо Костов, йеромонах Серафим. Източник: Държавна агенция „Архиви“

За него Васил Кънчов пише в съчиненията си следното:

Той е умен и извънредно предпазлив войвода. Води със себе си малка чета — най-много до 10 души. Другарите му са строго дисциплинирани. Ноще обикновено пътуват, дене спят половината и половината пазят. Нито огън, нито пушене тютюн се позволява нощя. Ходене по чужди жени е забранено със смъртно наказание. Грабежът от обикновени пътници или от овчари, или от села, без разлика на вяра, е строго забранено в тая дружина. Наказанията са: или изпъждане из дружината, или смърт. Смъртните присъди изпълнявал един старец, най-ближният на войводата. Всичката тая уредба е направила, щото населението от планините да е вярно на войводата.[7]

В 1895 година е привлечен от Македонския комитет за участие в Четническата акция. Оглавява трета „Серска дружина“, в която влизат около 200 четници. Още при преминаване на границата обаче между Дядо Стойо и офицерите настъпва конфликт, тъй като старият харамийски войвода не се съобразява със заповедите на Комитета. По тази причина офицерите Димитър Жостов, Димитър Думбалаков и други напускат отряда и той навлиза в Османската империя без пълномощно на Комитета. Дядо Стойо превежда незабелязано отряда до Доспат и голямото помашко село е нападнато и опожарено, като 40 от жителите му са убити, а някои богати доспатлии са обрани - всичко противно на инструкциите, които Комитетът дава на харамийските войводи.

Кирил Пърличев, четник в отряда, описва войводата Стойо и другарите му:

Все отборъ юнаци, мнозина отъ които следъ цвѣтисти и въ изобилно количество юнашки псувни и закани срещу турцитѣ, изказваха своеобразно и своитѣ чувства къмъ кадънитѣ. Успоредно съ това, не единъ пѫть тѣ се провикваха, галейки самоувѣрено своята пушка бойлия: „Ехъ бабамъ! Я кемеръ долусу, я хендекъ долусу!” (или кемерътъ или нѣкой долъ да се напълни).
Ръководителите на четническата акция в Доспат - Стойо Костов, Димитър Думбалаков, капитан Еню Димитров и Тодор Паласкаря.

Още същата нощ след опожаряването на Доспат дядо Стойо се отделя от отряда си с 16 свои четници и продължава към Серско, за да отвлече един богат турски чифликчия от Алистрат. При нападението на чифлика през август войводата Дядо Стойо загива и четата се разпръсва. Помощник-войводата му Кръстьо Захариев се връща, напада отново чифлика, съсича на малки парчета тялото на войводата и ги пръсва из полето, за да не се разбере за смъртта на стария войвода, страшилище за турците в региона.[8][9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.40
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 264.
  3. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр.90-91.
  4. Сп. Септември, бр. 35, Съюз на българските писатели, Български писател, 1982 г. стр. 33.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 83.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 265.
  7. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско, в: Избрани произведения. Том I, София, 1970, стр. 90-91.
  8. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 56 - 58.
  9. Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр. 48.
     Портал „Македония“         Портал „Македония