Черна гора (планина в Гърция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Черна гора.
Черна гора
Μαύρο Βουνό
Поглед от северните склонове на Сминица. Отзад вляво в далечината - масивът на Алиботуш
Поглед от северните склонове на Сминица. Отзад вляво в далечината - масивът на Алиботуш
Balkans 4087 cut sersko.png
41.2876° с. ш. 23.6398° и. д.
Местоположение на картата на Сярско
Общи данни
Местоположение Гърция
Най-висок връх1653
Надм. височина1653 m
Подробна карта
Bulgaria geographic map Slavyanka Stargatch Bozdag bg.svg

Черна гора или Църна гора (на гръцки: Μαύρο Βουνό, Мавро Вуно, на турски: Karadag) е малка планина в Егейска Македония, Гърция, разположена недалеч от границата с България, част от Шарлия.[1] Тя е своеобразен център на историко-географската област Мървашко. Най-високият ѝ връх също се нарича Черна гора (Мавро Вуно) и е с височина 1653 метра. Вторият ѝ връх е висок 1475 метра и се нарича Желязна гора (Сидировуни). Планината е разположена на границата между Сярско от запад и Драмско от изток. На север се свързва със Славянка (Орвилос) чрез седловината Бели пресеки (Пресеките), а на югозапад с Шарлия (Врондус) чрез Цървиловската седловината, а на юг със Сминица (Меникио) посредством седловината Узунджата. В западното подножие на Черна гора е Крушевската, в източната Елеската, а в южното Горнобродската котловина.

През османското владичество планината е основен източник на желязна руда (магнетитов пясък) за железодобивната индустрия в Мървашко. По склоновете и се намират важните в миналото рударски и железарски селища - Търлис, Старчища, Долно Броди и Горно Броди.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 394. (на гръцки)
  2. Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 13-14.