Орсова планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орсова планина
Κερδύλιο
Balkans 4087 cut solunsko.png
40.7682° с. ш. 23.6191° и. д.
Местоположение на картата на Солунско
Общи данни
Местоположение  Гърция
Най-висок връх Фундес
Надм. височина 1100 m

Орсовата планина[1] (на гръцки: Κερδύλιο, катаревуса Κερδύλιον или Όρη Κερδύλια) е ниска планина в Егейска Македония, Гърция, разположена северно от Бешичкото езеро. В България традиционно е смятана за част от Богданската планина (Бешикдаг), която обхваща и трите дяла, смятани днес в Гърция за отделни планини - западен Вертискос (на гръцки: Βερτίσκος), източен Кердилио (Κερδύλιο, Κερδύλλια), и южен Ори Волвис (Ορη Βόλβης).[2]

По планината минава границата между Сярско (на север) и Солунско (на юг). На север от планината е Сярското поле, на юг е Бешичката планина, на запад Богданската, а на изток планината опира в Орфанския залив (Стримоникос колпос).[2]

Името Кердилион (Κερδύλλιον) носи античен град, споменат от Тукидид.[2]

Скалите на планината са гнайси и малко амфиболити.[2]

Изкачването до върха може да стане от селището Стефанина (Стибан, 500 m) за около 2 часа.[2]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Фундес Φούντες 1100 m[2] СИ над Стефанина (Стибан)
Анатема Ανάθεμα 1001 m[2] в централната част
Яници Γιαννίτσι 1090 m[2] СИ над Стефанина (Стибан)
Симони Σιμόνι 1000 m[2]
Аянис Αγιάννης 669 m[2] Ю от „Свети Атанасий“ (Старо Омур бей)
Харвата Αγκαθωτό, Μηλιάρη Πέτρα, Χαρβάτα 850 m[2] С над Стефанина (Стибан)
Ано Амудес Άνω Αμμούδες 640 m[2] И от Аретуса (Маслар), З от Аспровалта
Арапокефало Αραποκέφαλο 571 m[2] С от Врасна (Враста)
Ватрали Βατράλι 917 m[2] СЗ от Аспровалта
Грамени Петра Γραμμένη Πέτρα, Παχυβούνι 611 m[2] СЗ от Врасна (Враста)
Гьолбурун Γυμνό, Γκιόλ Μπουρούν 689 m[2] в централната част
Салджа Δάκρυσμα, Σάλτζα 553 m[2] И от „Свети Атанасий“ (Старо Омур бей)
Драгасия Δραγασιά 800 m[2] ЮИ над Стефанина (Стибан) и СЗ над А
Илиу Мати Ηλίου Μάτι 526 m[2] С от Аспровалта
Каваларис Καβαλλάρης 721 m[2] в централната част
Камила Καλάμπαρη Ραχώνια, Γκαμήλα 599 m[2]
Калогрия Καλογριά 740 m[2] И от Аретуса (Маслар)
Каравас Καραβάς 589 m[2] С от Аретуса (Маслар), Ю от Стефанина (Стибан)
Като Амудес Κάτω Αμμούδες 600 m[2] И от Аретуса (Маслар), З от Аспровалта
Кладудия Κλαδούδια 515 m[2]
Клисури Κλεισούρι 765 m[2] в централната част
Цикара Κορυφή, Τσικάρα 752 m[2] СИ над Скепасто (Сулово)
Трип Κουμαριά, Τριπ 761 m[2] С над Стефанина (Стибан)
Макриполянес Μακρυπολιάνες 740 m - 680 m[2] в централната част, С от Аспровалта
Карабурун Μαυρορράχη, Καρά Μπουρούν 980 m[2] СИ над Стефанина (Стибан)
Папа Алони Παπά Αλώνι 600 m[2] С от Аспровалта
Папа Рахи Παπά Ράχη 985 m[2] СЗ от Аспровалта
Перасма Πέρασμα 646 m[2]
Пигадия Πηγάδια 826 m[2] СЗ от Аспровалта
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας 798 m[2] И от Скепасто (Сулово), СИ от Лимни (Лънджа), южно от „Успение Богородично“ (Старо Сайта)
Рахони Ραχώνι 618 m[2] в централната част
Каранджълък Σκοτεινό, Καραντζηλίκι 573 m[2] в централната част
Циронуки Τσιρονούκι, Τσουρουνούχι 680 m[2] СИ от Скепасто (Сулово)
Фтеруда Φτερούδα 736 m[2] ЮИ от Аретуса (Маслар), З от Аспровалта
Харвата Χαρβάτα 780 m[2] СИ от Лимни (Лънджа)
Псили Рахи Ψηλή Ράχη 580 m[2] С от Врасна (Враста)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 25. (на руски)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 405. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония