Стефанина
Стефанина Στεφανινά | |
---|---|
— село — | |
Страна | ![]() |
Област | Централна Македония |
Дем | Бешичко езеро |
Надм. височина | 505 m |
Население | 375 души (2001) |
Стефанина или Стибан (на гръцки: Στεφανινά) е село в Гърция, част от дем Бешичко езеро (Волви) в област Централна Македония с 375 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Стефанина е разположено в южното подножие на Орсовата планина (Кердилия), над Бешичкото езеро (Волви). Долната махала Като Стефанина (Κάτω Στεφανινά) се води отделно селище с 21 жители (2001).
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Във византийската епоха Стефанина е център на катепанство. От XIV век селището е част от Ежовската и Стефанианска епископия, слята по-късно със Сярската епархия.[1]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В ΧΙΧ век Стефанина е гръцко село в Лъгадинска каза, заобиколено предимно от турски села. Църквите „Успение Богородично“ и „Свети Димитър и Свети Стефан“ са от XIX век. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Стефанина (Stéphanina), Сярска епархия, живеят 550 гърци.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Стефания, село в оттатъшната страна на Бешишката планина, на ЮИ от Сяр. Местоположение хубаво, но твърде нездраво по причина на близкото блато. Жителите главно се занимават с дърводелство. От Стефания до Сяр през планината има 13 часа; през полето и Еникьойските теснини цели 15 часа; до Сайта има 3 часа. 60 гръцки къщи; църква... Селата Вряста, Маслар, Стефания се казват „мадемски“ села. Това название им останало от сребърните рудници, що се разработвали тук. Граждански са под Лъгадинската каза; жителите са всички гърци, земеделци: обработват близкото край морето поле.[3] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Стибан живеят 900 гърци християни.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Стибан (Stiban) има 550 жители гърци и в селото работи гръцко училище.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година Стефанина попада в Гърция.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 13 декември 2017.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 846.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196 – 197. (на френски)
|