Палеокастро (Стефанина)
| Палеокастро Παλιόκαστρο | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Бешичко езеро |
| Местоположение | Стефанина |
| Основаване | Средновековие |
| Състояние | развалини |
Палеокастро или Палиокастро (на гръцки: Παλιόκαστρο Στεφανινών) е археологически обект край лъгадинското село Стефанина (Стибан), Гърция.[1]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Крепостта е на обрасъл с растителност хълм в Орсовата планина, североизточно от Стефанина с широко зрително поле към платото между Богданската планина на север и Бешичката на юг. Крепостта има визуална комуникация със съседните села и крепости, като Мавровската крепост, село Сухо Сохос, Кула в Стефанина, Масларската кула и дори източната част на Бешичкото езеро към Рендинската крепост.[1]
От платото има стар път, който започва от Суловския проход, минава покрай село Стефанина и завършваше във Виа Егнация при Рендина. Имаше и второстепенни пътища, водещи от Стефанина до Враста и до крайбрежната зона на Струмския залив през гората на Орсовата планина.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Първото споменаване в историческите източници за Стефанина е в документ от 1083 година, в който доместика на Запада Григорий Бакуриани дарява на основания от него манастир „Света Богородица Петричка“ село Прилонгион (Πριλόγγιον), което вероятно се е намирало около днешна Аспровалта, „в архонтството, наречено Стефаниана“ (κατά την Αρχοντείαν την λεγόμενη Στεφανιανά).[1]
Терминът„архонтство“ (Αρχοντεία) означава военен и административен център на регион. Това архонтство може да е съществувало от първата половина на IX век, ако не и от края на VIII век. Архонтството Стефаниана еволюира през втората половина на XIII век в катепанат Стефаниана, а на юг от него се появява катепанатът Рендина.[1]
В 1258 - 1259 година се споменава „Местността Стефаниана“ (τοποθεσία Στεφανιανών), където терминът местност обозначава катепанат. В 1300, 1318 и 1321 година се споменава като „катепанат Стефаниана“ (Καπετανίκιο Στεφανιανών). Катепанатът изглежда е оцелял поне до 1346 година. В хрисовул от 1346 година на сръбския владетел Стефан Душан за манастира Есфигмен, Стефаниана се споменава без термина катепанат и имаме първото и единствено историческо споменаване на „Стефанианската крепост“ (Κάστρον των Στεφανιανών), чийто кефалия е сръбинът Григорий Прелюб, военачалник на Душан и баща на Тома Прелюбович, по-късно деспот на Янина. Това е периода, в който Сърбия се възползва от Гражданската война във Византия (1341 – 1347) и окупира Македония. Преди това в 1344 година Григорий Прелюб командва сръбска армия, която е победена в битката при Стефаниана от емира на Айдън Омур, съюзник на Йоан VI Кантакузин.[1]
Що се отнася до териториалните граници на катепаната Стефаниана, се смята, че те са се простирали от Орсовата планина (Кердилия) с част от крайбрежната част на Струмския залив до по-широката зона на Богданската планина (Вертискос) и някои части от Лъгадинското и Бешичкото езеро.[1] От църковна гледна точка катепанатът част от Ежовската епископия. В 1307 година той е присъединен към Ежевската епископия, чийто епископ Калистос се подписва като „смирен епископ на Ежево и Стефаниана“. Той продължава да му принадлежи в 1358 година, според писмо, подписано от Матей като „епископ на Ежово и Стефаниана“. Споменава се още веднъж, по същия начин в 1378 година.[1][2]
Положителното при идентифицирането на Палеокастро е, че името Стефаниана се е запазило до днес под гръцката форма Стефанина и турската Стибан. Въпреки това, има известна несигурност по отношение на тази идентификация, тъй като в западната част на селото е крепостта, наречена Кула (Πύργος), от която са запазени малко руини.[1]
Според изследванията на археолога Евангелос Папатанасиос, Палиокастро е основана в първата половина на VIII век като кастел (castellum). От друга страна, зидарията на Кулата, я поставя някъде между VIII и X век с по-късни ремонти през X и XI век. По-ранни разкопки на Папазотос в Кулата изваждат наяве богата керамика от XIII - XV век и монета от периода на Юстиниан I, единствена индикация за раннохристиянска фаза.[1]
Следователно имаме две крепости в една и съща област, които са повече или по-малко идентични във времето. Палеокастро може да е предшествана от Кулата, която може да е крепостта, спомената като „Стефанианската крепост“ (Κάστρον των Στεφανιανών) в 1346 година. Според тази хипотеза Палеокастро е първото седалище на катепаната Стефаниана, което вероятно по-късно, през следващите векове, е преместено в рамките на сегашното село Стефанина.[1]
Палеокастро защитава пътна артерия от надместно стратегическо значение и не е изключено, освен отбранителната си роля, да е имала и митнически характер за контрол на търговията и наблюдение на движението на населението и стадата.[1]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Палиокастро се простира на площ от приблизително 6,5 декара. Планът ѝ има многоъгълна форма. На изток от хълма тече река Неромана, ляв приток на Нерища. Склоновете на хълма са доста стръмни и това му осигурява естествена защита. Най-уязвимата му страна е северната.[1]
Хълмът е ограден със стена, която следва пресечения терен с обща дължина 300-350 m. Зидът е от необработени камъни с различни размери с бял свързващ хоросан. Сред тях рядко се наблюдават и фрагменти от керамика. Ъглите на стената са заоблени. Стената е по-добре запазена от западната страна, докато от източната страна е запазена на ниска височина. Най-добре запазената част от стената е в северозападния ъгъл на височина 4,5 m и дебелина 1,80 m. В средата на западната част стената е с височина около 3 m със запазен отвор за оттичане на дъждовна вода. В югозападния ъгъл е запазена част от стената с височина 2 m и дебелина 1,80 m. Тук е и най-ниската надморска височина на замъка (750 m). От източната страна стената е запазен малък участък, който не надвишава 1 m височина.[1]
При теренното проучване не са открити следи от кули по стената, но вероятно е имало поне в най-високата точка в североизточния ъгъл. При по-ранни изследвания вътре в крепостта са идентифицирани останки от малки правоъгълни къщи, което означава, че вътре е имало селище, към което навежда и сравнително голямата площ. Наблюдават се и разпръснати фрагменти от керамика или плочи.[1]
