Сухо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сухо
Σοχός
— село —
Църквата „Свети Пророк Илия“
Църквата „Свети Пророк Илия“
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Богданска планина
Надм. височина 630 m
Население (2001) 2920 души
Пощенски код 570 05
Телефонен код 23950-
Сухо в Общомедия

Сухо̀[1] (на гръцки: Σοχός, Сохо̀с, до 1940 година изписвано Σωχός[2]) е село в Гърция, дем Лъгадина, област Централна Македония с 2920 жители (2001). В Сухо има архиерейско наместничество на Лъгадинската, Литийска и Рендинска епархия на Църквата на Гърция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в южните поли на Богданската планина (Вертискос) на 45 километра североизточно от Солун и на 25 километра североизточно от Лъгадина.

Край селото са разположени манастирите „Света Богородица Теоскепастос“ и „Преображение Господне“.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Край селото има запазен византийски каменен мост. Църквата „Свети Георги“ в селото е строена през 1750 година.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който използва гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сохас (Sochas) живеят 1890 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Сухо (Souho) е показано като село с 550 домакинства и 409 жители мюсюлмани и 1766 жители българи.[5] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Сухо.[6] Между 1896-1900 година 30 къщи от селото преминават под върховенството на Българската екзархия[7].

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 3600 души, от които 2600 българи-християни и 1000 турци.[8]

Почти всички жители на селото са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 96 българи екзархисти и 4704 жители българи патриаршисти гъркомани.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Сухо са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Балканска война[редактиране | редактиране на кода]

По време на войната селото е освободено на 28 октомври 1912 година от четата на родения в него Михаил Думбалаков, посрещната от:

...една внушителна кавалкада. Повече от триста суховчани на коне са конният авангард на една дълга процесия, в която взима участие цялото село, начело с църковните хоругви, свещениците и селските първенци... Нашият път е буквално обсипан с цветя.[11]

В селото е разкрито комендантство, което обхваща по-голямата част от източната половина на Лъгадинска околия с Бешичкото, Мавровското и Лънджанското езеро, Рендинската река и част от Орфанския залив. В селото е разквартирувана рота от втора дружина на 49 полк. В средата на ноември тя е заменена от рота от втора дружина на 14 полк, а комендант на Сухо става капитан Стефан Коевски. Полицейски пристав става подвойводата на Думбалаков Славко Радоев, а по-късно от София са изпратени стражари, начело с Анастас Масленков. Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

Селото Сухо бе най-голямото село в Лъгадинската околия, наподобяващо малък градец - паланка. То се намира в северната половина на същата околия и отстои североизточно от гр. Лъгадина на около 20 клм. Разположено е по средата на един от полегато спускащите се южни склонове на планината Бешик даг и достига високо над морското равнище, всред плодородна и богата околност. През Балканската война същото имаше около 700 къщи, каменна и паянтова направа, между които доста двуетажни. Жителите му се състояха само от българи и турци. Първите съставляваха огромното болшинство или около 3/4 от цялото му население. Те по това време бяха почти всички патриаршисти или гъркомани. Обаче между тях имаше няколко семейства със запазени още български чувства и държащи за своя народна черква и училище, защото съществуващите такива бяха само гръцки, с гръцки свещеници и учители. Главните занаяти на населението бяха земеделие, скотовъдство, търговия и дребни занаяти Като доста населен и важен топографически център, селото Сухо от дълги години през турското владичество е център на нахия или полицейски участък.[12]

В средата на декември в селото влиза и един гръцки взвод, начело с подпоручик Кустелос, която се държи лоялно към българската власт. В края на февруари след Нигритския инцидент в селото пристигат още три гръцки роти, начело с капитан Константинос Зороянидис, които започват агитация сред населението да не се подчинява на българската власт и това води до конфликт с българската военна администрация. След изтеглянето на българскта войска, секретар бирникът Мане Юруков от Щип се оттегля с тях, но българският кмет Георги Демерджиев остава - на 16 април е арестуван, малтретиран, затворен в Солун и освободен едва след застъпничеството на генерал Христофор Хесапчиев.[13]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 427 гърци бежанци.[14] Според преброяването от 1928 година Сухо е смесено местно-бежанско село със 131 бежански семейства с 574 души.[15]

На откритата сцена Раково се изнасят театрални и музикални представления. В селото има и етнографски музей.[3]

Официални преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 – 3570 души
  • 1920 – 3498 души
  • 1928 – 3694 души
  • 1940 – 4082 души
  • 1951 – 3861 души
  • 1961 – 3947 души
  • 1971 – 3459 души
  • 1981 – ?
  • 1991 – ?

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Думбалаков от Сухо, баща на Димитър Думбалаков, Михаил Думбалаков и Трендафил Думбалаков. Фото Алберт Баубин, Солун
Трендафил Думбалаков
Мария Думбалакова
Група гръцки андартски дейци, сред които учителите Ангелос Папазахариу от Сухо, Георгиос Сарандопулос от Солун и Ятридис
Родени в Сухо
  • Flag of Bulgaria.svg Александър Думбалаков, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Александър (Алекси) Саракинов, македоно-одрински опълченец, 25 (26)-годишен, земеделец, ІІ отделение, четата на Григор Джинджифилов, четата на Славчо Радоев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[17]
  • Flag of Greece.svg Ангелос Папазахариу, гръцки учител и андартски деец[18][19]
  • Flag of Greece.svg Апостолос Стаматиадис (Απόστολος Σταματιάδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[20]
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Наскос (Αθανάσιος Νάσκος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, помощник на четата на Димитриос Космопулос - Курбесис[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Анастасов (1852 – 1914), български опълченец, участник в боевете при Шипка[22], ІІI опълченска дружина[23].
  • Flag of Greece.svg Димитрий Захаренгас (р. 1965), митрополит а Александрийската патриаршия
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Думбалаков (Димитър Атанасов) (1872 – 1915), български революционер и военен[24]
  • Flag of Greece.svg Евангелос Папазахариу, гръцки андартски капитан
  • Flag of Greece.svg Зирана Затели (р. 1951), гръцка писателка
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Адамов, служител в българската администрация в Лъгадинско през Балканската война, касиер на Бешичкото езеро[25]
  • Flag of Greece.svg Йоанис Главинас (1938 – 2012), гръцки политик
  • Flag of Greece.svg Константинос Захариу (Κωνσταντίνος Ζαχαρίου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[26]
  • Flag of Greece.svg Константинос Кандилас (Κωνσταντίνος Κανδύλας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос - Курбесис[27]
  • Flag of Greece.svg Константинос Цилимбонис (Κωνσταντίνος Τσιλιμπόνης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, куриер и информатор[28]
  • Flag of Greece.svg Константинос Христодулу (Κωνσταντίνος Χριστοδούλου), гръцки андартски деец, епитроп на гръцкото училище[29]
  • Flag of Bulgaria.svg Мария Думбалакова (1870 – 1948), българска учителка[30]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Думбалаков (1882 – 1958), български публицист, революционер и военен
  • Flag of Greece.svg Никос Псарас (р. 1971), гръцки поет
  • Flag of Greece.svg Стратос Кациорас (Στράτος Κατσιώρας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[31]
  • Flag of Bulgaria.svg Трендафил Думбалаков (1889 – 1907), български революционер и военен
  • Flag of Bulgaria.svg Христодул Божиков, български просветен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Щерьо Стоянов (Стерю, 1887/1888 – ?), македоно-одрински опълченец, Солунски доброволчески отряд, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[32]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Oblak V. Macedonische Studien. Die slavischen Dialekte des sudlichen und nordwestlichen Macedoniens. Wien, 1896.
  • Mieczyslaw Malecki, Dwie gwary macedonskie (Suche; Wysoka w Solunskiem) Czesc II: Slownik Krakow, 1936, МПр, 3 и 4
  • Младенов М. Сл. Солунски говор // Стойков Ст. Българска диалектология. София, 1993. С. 185.
  • Младенов Ст. Българската реч в Солун и Солунско // Младенов Ст. Избрани произведения. София, 1992. С. 332.
  • Кочев Ив. Старобългарските диалектни явления и понятието солунски говор // Български език, 1987, кн. 3. С. 174.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванова, Найда. Ватрослав Облак (1864 – 1896). // Съпоставително езикознание (4). 1996. с. 50.
  2. Διοικητικές μεταβολές των ΟΤΑ
  3. а б в Σοχός. // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 8 юни 2014.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152 – 153.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  7. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 170.
  9. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 196-197.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  11. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 224 - 227.
  12. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 191-192 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  13. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 192 – 194 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  14. Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.251.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 603.
  18. I. K. Mαζαράκης - Αινιάν, "Ο Μακεδονικός Αγώνας", Εκδ. "Δωδώνη", Αθήνα, 1981.
  19. Photographic Archive
  20. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 62. (на гръцки)
  21. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
  22. Българско опълчение. Биографичен и библиографски справочник в три тома, т. 3, Издаталска къща "Фокус", Стара Загора, б.г., с. 84.
  23. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 35.
  24. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 7, 8; а.е. 331, л. 21
  25. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 178 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  26. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
  27. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
  28. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 62. (на гръцки)
  29. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 62. (на гръцки)
  30. Албум-алманах „Македония“, София, 1931, стр. 110.
  31. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
  32. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.681.
     Портал „Македония“         Портал „Македония