Балевец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балевец
Κολχικό
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Лъгадинско поле
Надм. височина 133 m
Население (2001) 1959 души

Балевец или Баловец иил Бальовец (известно понякога и с турската си форма Балавча, Балафча, на гръцки: Κολχικό, Колхико, катаревуса: Κολχικόν, Колхикон, до 1927 Μπαλάφτσα, Балафца[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с население от 1959 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Балевец е разположено в източната част на Лъгадинското поле в западното подножие на Богданската планина на Стара река (Στάρα ριέκα). Отдалечено е на 5 километра източно от демовия център град Лъгадина (Лангадас) и на 6 северно от Лъгадинското езеро (Корония).

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория, античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В местността Хрисавги А – Зеста Нера има открито селище от бронзовата епоха, в местността Хрисавги В – Аспрес Петрес – от ранната желязна епоха и историческта епоха, а в местността Хрисавги Г – Дамари – от късната бронзова епоха и историческата епоха.[2]

В местността Градище (Γραντίστι) североизточно от селото има останки от крепост, превърната по-късно в манастир. Открити са база, капител и колона от късната античност. Северозападно от Градище, близо до църквичката „Свети Георги“, разположена на ниския едноименен хълм Агиос Георгиос, са открити останки от керамика, плочи и следи от правоъгълна сграда с ориентация изток-запад. На хълма има и останки от праисторическо селище. На около километър южно от селото, близо до река Мегало Рема, са открити останки от византийско и османско време.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според османски документи от XVII век Балевец е християнско въглищарско село в нахия Лъгадина.[3]

Църквата „Света Параскева“ в селото е от 1834 година.[4] В XIX век Балевец е село в Лъгадинска каза на Солунския вилает в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Баловец (Balovetze) е показано като село с 60 домакинства и 294 жители българи.[5]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Баловец живеят 360 българи християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баловча (Balovtcha) има 588 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[7] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Балафча е предимно „славяноезично“ селище.[8]

На хълма, разположен на около 500 m североизточно от селото на мястото на стар параклис от османско време е изградена нова църква „Света Неделя“. По същия начин на хълма Агиос Георгиос в местността, наречена Влашка махала, на мястото на параклис от османско време е изграден нов храм. В подножието на хълма е имало три воденици, от които е оцеляла само една заедно с част от каналите, отвеждащи водата от реката.[2]

Къщата на Димитриос Тапис, построена в началото на XX век, е един от малкото оцелели примери за традиционна архитектура в Балевец.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[9]

Кукушкият окръжен управител Владимир Караманов пише:

Селото Балювец се намира на около 7-8 клм на изток от град Лъгадина и надалеч от северния бряг на Лъгадинското езеро или Ай Василгьолю. До него допират най-крайните северни разклонения на планината Бешикдаг. Околността му е доста плодородна. През него минава старият и по-пряк път от Солун за Нигрита и Серес. Броеше не по-малко от 300 къщи, всички от български произход, но гъркомани (патриаршисти) и в началото на погърчванео си, особено по-младото поколение[10] ...на 4 януари 1913 година почти всичкото местно население, подпомогнато от гръцката войска и пребиваващите в селото няколко души гръцки андарти, премахват българската тричленна комисия и вместо нея образуват общинско управление, което признава само гръцката власт.[11]

След Междусъюзническата война Балевец попада в Гърция. През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Балевец е смесено местно-бежанско село с 66 бежански семейства и 311 жители бежанци.[12] В 1927 година е прекръстено на Колхикон.[13] Според Тодор Симовски потомците на местното население са повече от потомците на бежанците.[14]

В 1982 година югозападно от старата гробищна църква е построен новият енорийски храм, също кръстен „Света Параскева“.[3]

Преброявания
  • 1913 – 1000 души
  • 1920 – 749 души
  • 1928 – 846 души
  • 1940 – 1268 души
  • 1951 – 1655 души
  • 1961 – 1676 души
  • 1971 – 1400 души
  • 1981 – ?
  • 1991 – ?

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Балевец
  • Flag of Greece.svg Иван Златанов (Йоанис Златанос, Ιωάννης Ζλατάνος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, помощник на Яни Рамненски, лежал в затвор[15]
  • Flag of Greece.svg Константин Априлов (Константинос Априлис, Κωνσταντίνος Απρίλης), гръцки андартски деец, четник при Яни Рамненски и Христос Дремлис, пренасял и оръжие[16]
  • Flag of Greece.svg Ставрос Баретис (1885 – 1912), гръцки андартски деец

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπαλάφτσα -- Κολχικόν
  2. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXIV.
  3. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXIII.
  4. Κολχικό. // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 8 юни 2014.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 171.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 196-197.
  8. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.
  9. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель – „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  10. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 176 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  11. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 177 (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  15. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.57
  16. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.57
     Портал „Македония“         Портал „Македония