Йеракару

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йеракару
Γερακαρού
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Надм. височина 136 m
Население 1293 души (2001)

Йеракару (на гръцки: Γερακαρού) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 1293 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено между Лъгадинското (Корония) и Бешичкото езеро (Волви).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Между Йеракару и Агиос Василиос са разкрити праисторически и по-късни археологически обекти в местностите Палиомонастирио (в превод Стар манастир), Трапеза Доганджи и Амигдалиес. В Палиомонастири има следи от селище от средновизантийския и късновизантийския период.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В османската епоха селището е известно с турската форма на името Доганджи, което както и гръцкото γερακάρης, означава соколар. Възможно е турското име да е превод на старо гръцко. Засвидетелствани форми са Доанджи оглу, Доганджи оглу, Доваджи, Дуванджи.[2] Селото има две махали от двете страни на река Платанара – на изток християнската (Йеракару) и на запад турската (Доганджи).[1]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Йеракаро (Yérakaro) живеят 60 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Герцкаро (Guertzcaro) е показано като село с 45 домакинства и 146 жители мюсюлмани и 52 гърци.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Геракару (Guerakarou) има 115 гърци.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Доваджи живеят 20 турци и 150 жители гърци християни.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. В 1918 година община Йеракару се състои от Йеракару, Доганджи, Левен и Лудзики.[2] През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Йеракару е смесено местно-бежанско село със 185 бежански семейства със 747 души.[7] До 2011 година Йеракару е център на дем Корония.

Гробищният храм „Свети Георги“ е възрожденски от XIX век, а енорийската църква е „Рождество Богородично“.[2]

В селото са запазени няколко забележителни сгради. Основното училище от 1928 година в североизточната част на селището, учителската къща на малко разстояние от училището, както и къщата на Василиос Кулукурис от началото на XX век в източната част на махалата Доганджи.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  2. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XIX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 152 – 153.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196 – 197. (на френски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония