Каваларци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Каваларци
Καβαλλάρι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Лъгадинско поле
Надм. височина 75 m
Население 1874 души (2001)

Каваларци (на гръцки: Καβαλλάρι, Кавалари, катаревуса Καβαλλάριον, Каваларион, до 1928 Καβαλάρ, Кавалар[1]), е село в Егейска Македония, Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с население от 1874 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Лъгадинското поле. Отдалечено е на около 6 километра югозападно от демовия център град Лъгадина (Лангадас).

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория, античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В района на Каваларци са идентифицирани редица праисторически обекти, като селищната могила на около 500 m югоизточно от селото, известна като А, селищната могила в местността Певка Диаманди на около 2 km югозападно от селото, известна като Б, селището от праисторическата и историческата епоха на 5 km западно от Агиос Василиос, известно като Г и селищната могила Агиос Василиос до езерото, известна като Каваларци Д.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в османските регистри от XV и XVI век като Кавалар, вакъф на Гази Евренос със смесено население. През XVII – XVIII век е въглищарско село.[3]

В XIX век Каваларци е село в Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1850 година.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кавалар (Kavalar) живеят 180 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Каваларци (Cavalartzi) е посочено като село с 54 домакинства и 243 жители българи.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Каваларци живеят 200 българи и 200 турци.[7]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Каваларци (Kavalartzi) има 240 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище с един учител и четирима ученици.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война селото попада в Гърция. В 1922 година след разгрома на Гърция в Гръцко-турската война мюсюлманското население се изселва и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Каваларци е смесено местно-бежанско село с 93 бежански семейства и 368 души.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καβαλάρ -- Καβαλάριον
  2. Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXII.
  3. Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXI.
  4. Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XX.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152-153.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония