Петрокераса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петрокераса
Πετροκέρασα
— село —
Етнографският музей
Етнографският музей
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Мадемохория
Надм. височина 472 m
Население 494 души (2001)

Петрокѐраса или Равна̀ (на гръцки: Πετροκέρασα, до 1927 Ραβνά, Равна[1]) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 494 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Петрокераса е разположен в центъра на северната част на Халкидическия полуостров в северните склонове на планината Хортач (Хортиатис).

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Северно от селото, на пътя за Загливери в планинска местност, в която се намира модерният параклис „Света Богородица“, са открити следи от керамика и зидария, вероятно от средновековен храм, което се потвърждава и от устната традиция. Близо до това място са и развалините на църквата „Света Параскева“, построена в XIX век.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни носии от Равна в Петрокерасенския етнографски музей

Равна е споменато за пръв път в 1771 година като махала във вакъфа на Исак паша.[3]

В XIX век Равна е гръцко село в Касандрийска каза на Османската империя. Наричано е и Епано Равна, тоест Горна Равна, за да се различава от Долна Равна – днес Маратуса. Селото взима участие в Халкидическото въстание от 1821 година.[3] Църквата „Свети Илия“ е от 1810 година.[4] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Равуна (Ravouna), Ардамерска епархия, живеят 600 гърци.[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Епано Равна живеят 550 жители гърци християни.[6]

В селото е запазена чешма от XIX век, снабдявана може би от акведукт на 2,5 km западно от селото, където е поствизантийския параклис „Свети Атанасий“. В местността Казания все още е запазен тръбопроводът.[3] В селото е запазена и работилница за извличане на пчелен восък.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. До 2011 година селото е част от дем Калиндия на ном Солун.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Петрокераса
  • Flag of Greece.svg Атанасиос Равниотис или Папас (Αθανάσιος Ραβνιώτης η Παππάς), гръцки андартски деец, агент от трети ред[7]
  • Flag of Greece.svg Пантелеймон Калафатис (р. 1943), митрополит на Църквата на Гърция
  • Flag of Greece.svg Пасхос Равналис (Πάσχος Ράβναλης), гръцки андартски деец, четник[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ραβνά -- Πετροκέρασα
  2. а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXVI.
  3. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXV.
  4. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 7 юни 2014.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 173.
  7. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 61. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония