Ардамери

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Ардамери
Αρδαμέρι
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Площ 3 km²
Надм. височина 249 m
Население (2001) 308 души

Ардамери (на гръцки: Αρδαμέρι, катаревуса Αρδαμέριον, Ардамерион) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 308 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Ардамери е разположено в северозападната на Халкидическия полуостров в североизточните склонове на планината Хортач (Хортиатис), на 38 km от Солун и на 5 km от разклона на Йеракару.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В късната античност на мястото на Ардамери има укрепено селище.[2] На хълма, на който по-късно е построена катедралната църква „Успение Богородично“ е открита статуя на богинята Кибела, а в подножието му - повредена гробница и римска керамика.[3] Селището в средновековието носи името Еркула (Ἕρκουλα) или Еркулион (Ἑρκούλιον ). Преименуването на Ардамери вероятно става вX - XI век.[2]

Споменава се в 943 година като седалище на епископия с епископ Йоан. В 1638 година центърът ѝ се мести в Галатища и епископията става Ардамерска и Галатищка. В 1934 година е превърната в митрополия, а в 1934 година е слята с Йерисовската митрополия в днешната Йерисовска, Светогорска и Ардамерска епархия.

В местността Палио Монастири (в превод Стар манастир) на 4 km южно от Ардамери, където днес има нов храм „Света Троица“, са открити останки от средновековна сграда, вероятно манастир. Археологически обект има и в местността Депозито. На 2 km южно от Ардамери, на коларски път, водещ към Хортач има римски мост, изграден с полуодялани камъни.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В средата на XV век селото, регистрирано като Измамир или Адрамир, има чисто християнско население. По-късно през XVII - XVIII век населението на селото намалява. Селото Идремир е споменато като въглищарско в нахия Пазаргия. Селото е изгорено от османците при потушаването на Халкидическото въстание в 1821 година. Възстановяването му започва в средата на века.[3] Църквата в селото „Успение Богородично“ е построена в 1836 година върху развалините на старохристиянски храм, вероятно катедрална базилика, и днес е паметник на културата.[4] Църквата „Света Троица“ край селото също е от XIX век.[5]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ардамерион (Ardamérion), Ардамерска епархия, живеят 500 гърци.[6]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Адраманъ живеят 400 жители гърци християни.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Едремил (Edremil) има 350 гърци и в селото работи гръцко чилище с 1 учител и 30 ученица.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година попада в Гърция. До 2011 година селото е част от дем Корония на ном Солун.

В Ардамери са запазени две традиционни каменни къщи - тази на Анастасия Франгуди и тази на Евдоксия Пападопулу.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 2014-06-13.
  2. а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. XVII.
  3. а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. XVIII.
  4. Αρδαμέρι. // Δήμος Λαγκαδά. Посетен на 2014-06-08.
  5. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 2014-06-07.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.
  7. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 169.
  8. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.


     Портал „Македония“         Портал „Македония