Хортач (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хортач.

Хортач
Χορτιάτης
— село —
Църквата „Свети Георги“, 1837 г.
Църквата „Свети Георги“, 1837 г.
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пилеа-Хортач
Географска област Хортач
Надм. височина 721 m
Население 2946 души (2001)
Хортач в Общомедия

Хортач (на гръцки: Χορτιάτης, Хортиатис) е село в Република Гърция, част от дем Пилеа-Хортач (Пилеа-Хортиатис) в област Централна Македония с 2946 жители (2001).

Георграфия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в едноименната планина Хортач (Хортиатис) на 10 километра източно над Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Преображение Господне“, XI век

На входа на селото има римски акведукт от I век сл. Хр., който е единственият по рода си запазен в Централна Македония.[1]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е основано около XV век около руините на Хортачкия манастир посветен на Пресвета Богородица.[2] В XIX век Хортач е гръцко село на самата северна езикова граница. Църквата „Свети Георги“ е от 1837 година.[2] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Хортиатис (Chortiatis), Солунска епархия, живеят 1560 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Хортич (Hortitch) е показано като село със 195 домакинства и 825 жители гърци.[4]

Към 1900 година според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ортач живеят 1600 гърци.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ортадж (Ortadj) има 1090 гърци и в селото работи гръцко училище.[6]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Хортиатис (Χορτιάτης) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 2306 жители с гръцко съзнание. В селото работят 6-класно гръцко училище и детска градина с 365 ученици и 4 учители.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Хортачкото клане

След Междусъюзническата война Хортач попада в Гърция.

На 2 септември 1944 година германски войници и гръцки нацисти избиват 149 жители на селото в така нареченото Хортачко клане.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Хортач
  • Flag of Greece.svg Ангелос Киспудис (Άγγελος Κισπούδης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[8]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Алексопулос (Γεώργιος Αλεξόπουλος), гръцки андартски деец
  • Flag of Greece.svg Димитриос Кафандарис (Δημήτριος Καφαντάρης), гръцки андартски деец, агент от трети ред[9]
  • Flag of Greece.svg Сотириос Панилас (Σωτήριος Πανίλας), гръцки андартски деец, информатор и куриер[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ρωμαϊκό Υδραγωγείο του Χορτιάτη. // Τα Πέτρινα Γεφύρια. Посетен на 21 август 2018.
  2. а б Ι.Ν.Αγ.Γεωργίου Χορτιάτη. // Ιερά Μητρόπολη Νεαπόλεως και Σταυρουπόλεως. Посетен на 22 май 2014 г.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 152 – 153.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 220-221.
  7. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  8. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 63. (на гръцки)
  9. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 63. (на гръцки)
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 63. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония