Пилеа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пилеа
Πυλαία
Църквата „Свети Илия“ в Пилеа
Църквата „Свети Илия“ в Пилеа
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Пилеа-Хортач
Географска област Солунско поле
Надм. височина 148 m
Население 22 744 души (2001)
Пощенски код 552
Телефонен код 2310-30 до 39
Пилеа в Общомедия

Пилеа или Капуджилар (на гръцки: Πυλαία, до 1928 Στρέψα, Стрепса,[1] до 1926 Καπουτζήδες, Капудзидес[2]) е град в Гърция, предградие на Солун, в дем Пилеа-Хортач, Егейска Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Пилеа е разположен в югоизточната част на Солун. Има 22 744 жители (2001). Енорийският храм на градчето е „Свети Илия“.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Женска носия от Капуджилар в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

През XIX век селото на XX век, Капуджилар е малко селце, числящо се към Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Капуджидес (Kapoudjidés), Солунска епархия, живеят 900 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Капуджилари (Capoudjilari) е показано като село със 180 домакинства и 790 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1200 жители, всички гърци християни.[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капуджилер (Kapoudjiler) има 1000 жители гърци, като в селото работят две гръцки училища.[6]

Царевна Миладинова пише за Капуджилар:

Недалече от българския Трансваал в Солун, горе, зад високите баири на север, се намираха селата Киречкьой и Капуджилар. В първото от тези села се говореше тогава, говори се и сега, на хубав български език със старобългарски примеси в говора. Второто от тези две села, почти напълно погърчено още оттогава, бе ханаанът за Солун на грозде.[7] Селянките му носят някакви чудновати и много красиви старобългарски носии.[8]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Капудзидес (Καπουτζίδες) е гъркогласно село в Солунската митрополия с 1510 жители (668 мъже и 742 жени) с гръцко съзнание. В селото работят 4-класно гръцко училище и детска градина със 198 ученици и 2 учители.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Капуджилар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Капуджилар попада в Гърция вследствие на Междусъюзническата война в 1913 година. В 1926 година е прекръстено на Стрепса, а в 1928 - на Пилеа. В Капуджилар се заселват власи от село Ливада.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пилеа
Народна носия от Капуджилар
  • Flag of Bulgaria.svg Киро Манчев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Седма кумановска дружина[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 154-155.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 141.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  7. Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 92.
  8. Миладинова, Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 93.
  9. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422-423 и 850.
  11. „Сайт на Дем Пилеа“, архив на оригинала от 15 април 2009, https://web.archive.org/web/20090415200758/http://www.pilea.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=22&Itemid=165, посетен 15 април 2009 
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 422-423.
     Портал „Македония“         Портал „Македония