Аполония (дем Бешичко езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аполония.

Аполония
Απολλωνία
— село —
Трибуната на Апостол Павел и едноименният параклис
Трибуната на Апостол Павел и едноименният параклис
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бешичко езеро
Географска област Халкидически полуостров
Надм. височина 31 m
Население 613 души (2001)
Аполония в Общомедия

Аполония или Пазаруда (на гръцки: Απολλωνία, до 1926 Παζαρούδα, Пазаруда[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Бешичко езеро в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 613 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Вековният платан

Аполония е разположено в североизточната част на Халдикидическия полуостров, на юг от Бешичкото езеро (Волви). В селото има вековен платан, обявен за защитен паметник.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В селото е запазена част от античния път Виа Егнация.[3] В северната част на селото има археологически обект - разкрита е раннохристиянска стена и т. нар. трибуна на Апостол Павел.[2]

Южно от селото е разкрит град и некропол от класическата, елинистичната и римската епоха, който се идентифицира с Аполония Мигдонска.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Пазарудският хамам
Османският хан

В османско време селото е нахийски център и е известно като Йени пазар, Пазаря, Пазаракия, Пазаргия и Пазаруда. Великият везир Мехмед Соколу (1566 – 1575) построява в селището комплекс от обществени сгради, включващ правоъгълна джамия с едно помещение, хамам и хан.[3] Всички те заедно с трибуната на Апостол Павел и отсечката от Виа Егнация са обявени за паметници на културата в 1984 година.[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пизарджия (Pizardjia) живеят 60 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Пазаргя (Пазараки) живеят 200 жители турци.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пазаргия (Pazarguiah) има 150 жители гърци.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Παζαράκι) има 266 жители.[8]

През 20-те години турското население на селото се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Пазаруда е смесено местно-бежанско село с 344 бежански семейства, със 126 души.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Аполония, по името на Аполония Мигдонска. До 2011 година Аполония е част от дем Мадитос.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μικρά Παζαρούδα -- Απολλωνία
  2. а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXX.
  3. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXIX.
  4. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/3893/74/9-2-1984 - ΦΕΚ 385/Β/14-6-1984. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 17 юни 2018.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 169.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 196-197.
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928


     Портал „Македония“         Портал „Македония