Направо към съдържанието

Аполония (дем Бешичко езеро)

Вижте пояснителната страница за други значения на Аполония.

Аполония
Απολλωνία
— село —
Трибуната на Апостол Павел и едноименният параклис
Трибуната на Апостол Павел и едноименният параклис
Гърция
40.64° с. ш. 23.4883° и. д.
Аполония
Централна Македония
40.64° с. ш. 23.4883° и. д.
Аполония
Солунско
40.64° с. ш. 23.4883° и. д.
Аполония
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБешичко езеро
Географска областХалкидически полуостров
Надм. височина31 m
Население613 души (2001)
Аполония в Общомедия

Аполония или Пазаруда (на гръцки: Απολλωνία, до 1926 Παζαρούδα, Пазаруда[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Бешичко езеро в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 613 жители.

Вековният платан

Аполония е разположено в североизточната част на Халдикидическия полуостров, на юг от Бешичкото езеро (Волви). В селото има вековен платан, обявен за защитен паметник.[2]

В селото е запазена част от античния път Виа Егнация.[3] В северната част на селото има археологически обект - разкрита е раннохристиянска стена и т. нар. трибуна на Апостол Павел.[2]

Южно от селото е разкрит град и некропол от класическата, елинистичната и римската епоха, който се идентифицира с Аполония Мигдонска.[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Пазарудският хамам
Османският хан

В османско време селото е нахийски център и е известно като Йени пазар, Пазаря, Пазаракия, Пазаргия и Пазаруда. Великият везир Мехмед Соколу (1566 – 1575) построява в селището комплекс от обществени сгради, включващ правоъгълна джамия с едно помещение, хамам и хан.[3] Всички те заедно с трибуната на Апостол Павел и отсечката от Виа Егнация са обявени за паметници на културата в 1984 година.[4]

В 1826 година Георгиос Манос в „Кратко географско изложение за Гърция и Европейска Турция“ пише, че Базар Джедид е малък град, населен само от българи, които се занимават с риболов.[5]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Пизарджия (Pizardjia) живеят 60 гърци.[6] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Пазаргя (Пазараки) живеят 200 жители турци.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пазаргия (Pazarguiah) има 150 жители гърци.[8]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Παζαράκι) има 266 жители.[9]

През 20-те години турското население на селото се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Пазаруда е смесено местно-бежанско село с 344 бежански семейства, със 126 души.[10] В 1926 година селото е прекръстено на Аполония, по името на Аполония Мигдонска. До 2011 година Аполония е част от дем Мадитос.

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  3. а б в Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXIX. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
  4. ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/3893/74/9-2-1984 - ΦΕΚ 385/Β/14-6-1984 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 17 юни 2018.[неработеща препратка]
  5. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 382-383.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
  9. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012 
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012