Мелисургос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мелисургос
Μελισσουργός
— село —
Икона на Свети Антоний от църквата „Свети Георги“
Икона на Свети Антоний от църквата „Свети Георги“
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бешичко езеро
Географска област Халкидически полуостров
Надм. височина 99 m
Население 477 души (2001)

Мелисургос или Лезик (на гръцки: Μελισσουργός, до 1926 Λουτζίκ, Лудзик[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Бешичко езеро в административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Мелисургос е разположено в центъра на северната част на Халкидическия полуостров.

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато за пръв път като Лозики (Λοζίκι ) в документ от 1141 година и оттогава до 1342 година се споменава в значителен брой документи – описания, хрисовули, записи.[2]

На частна собственост в рамките на селището до 1985 година е запазена кула от късновизантийската епоха с мраморна врата и свод над нея. Кулата е разрушена малко след обявяването ѝ за защитен паметник.[2]

В местността Кастри на 5 km югоизточно от сегашното селище, на коларския път, свързващ района на езерата с хълмовете на Халкидика, на два съседни хълма има останки от сгради, от крепостна стена в югозападната част на северния хълм[2] и от раннохристиянска базилика на плоското било на южния.[3]

Близо до Кастри е разположена византийската манастирска кула Бургас, издигаща са не върха на хълма на десния бряг на едноименната река. Запазена е и стената обграждаща собствеността на Хилендар.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Лозик е споменато в османски документи от XV век, а в XVII – XVIII е въглищарско село. По време на потушаването на Халкидическото въстание в 1821 година селото е унищожено напълно.[2]

Църквата „Свети Георги“ в Лезик е от 1850 година.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Лудзики (Loutziki), Ардамерска епархия, живеят 250 гърци.[5] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лезикъ живеят 136 жители турци и 160 гърци християни.[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Олезик (Olezik) има 230 жители гърци и работи гръцко училище.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в Лезик влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година селото (Λουτίτζια Μαχαλάδες) има 1030 жители.[8] До 2011 година Мелисургос е част от дем Аполония.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λουτζίκ --Μελισσουργός
  2. а б в г Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών – Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXVII.
  3. а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών – Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XXVIII.
  4. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 7 юни 2014.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 35.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 169.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196 – 197.
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.


     Портал „Македония“         Портал „Македония