Мегали Волви
| Мегали Волви Μεγάλη Βόλβη | |
| — село — | |
  Мегали Волви  Мегали Волви  Мегали Волви | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Надм. височина | 51 m |
| Население | 198 души (2001) |
Мегали Волви или Голям Бешик или Буюк Бешик (на гръцки: Μεγάλη Βόλβη, до 1926 Μεγάλη Μπεσίκια, Мегали Бесикия[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Бешичко езеро в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Мегали Волви е разположено на северозападния бряг на Бешичкото езеро (Волви) в подножието на Бешичката планина (Ори Волви).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1826 година Георгиос Манос в „Кратко географско изложение за Гърция и Европейска Турция“ пише, че Буюк-Бечик е малък град, населен само от българи, които се занимават с риболов.[2]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бесикия (Bésikia) живеят 210 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Буюкъ Бешик живеят 100 жители турци и 140 гърци.[4]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Боюк Бешик (Bouyouk-Bechik) има 100 жители гърци.[5]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Гърция. В 1913 година селото (Μπεσίκια Μεγάλα) има 203 жители.[6] През 20-те години турското население се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 5 бежански семейства с 14 души.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Мегали Волви. До 2011 година Мегали Волви е част от дем Рендина.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 382-383.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||||||||||||||||||||
