Клисали

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Клисали
Προφήτης
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Бешичко езеро
Надм. височина 47 m
Население (2001) 1010 души

Клисали или Клисели (на гръцки: Προφήτης, Профитис, до 1926 година Κλέπε, Клепе[1]) е село в Гърция, част от дем Бешичко езеро (Волви) в област Централна Македония с 1010 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Стефанина е разположено между Лъгадинското (Корония) и Бешичкото езеро (Волви).

История[редактиране | редактиране на кода]

На северозапад от селото, в местността Алепотрипес са открити раннохристиянски гробове.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато за първи път в османски регистър от 1527 година като Килисели.[3] В регистър от 1691 година името на селото е Клисали и то е включено в християнските села, принадлежащи към хаса Лъгадина, известни като Хасия или Хасиохория. В XVII - XVIII век селото има 55 християнски къщи и само една мюсюлманска.[2]

В XIX век Клисали е българско село в Лъгадинска каза в процес на окончателно погърчване. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Клисели (Klisely) живеят 378 гърци.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Клисели живеят 450 гърци християни.[5]

В началото на века селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Клисали (Klissali) има 800 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище с 1 учител и 4 ученици.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат български части. Селото е посещавано от гръцки андарти и агитатори, които карат селяните да не се подчиняват на българската власт.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година Клисали попада в Гърция. В 1913 година селото (Κλείσελι) има 590 жители.[8] В 1922 година след разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в селото са настанени гърци бежанци. В 1926 година е прекръстено на Профитис, в превод Пророк. Според преброяването от 1928 година Клисали е смесено местно-бежанско село с 3 бежански семейства с 10 души бежанци.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Клисали
  • Flag of Greece.svg Апостолос Спиру (Απόστολος Σπύρου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[10]
  • Flag of Greece.svg Евангелос Зервос (Ευάγγελος Ζερβός), гръцки андартски деец, агент от трети ред, укрива андарти, заради което по-късно е арестуван[11]
  • Flag of Greece.svg Пасхалис Цукалас (Πασχάλης Τσουκαλάς), гръцки андартски деец, агент от трети ред, укрива андарти и припаси и действа като куриер, по-късно е арестуван[12]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κλείσαλι -- Προφήτης
  2. а б Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. XXXIV.
  3. Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. с. XXXIII.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 169.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 196-197.
  7. „Военно-исторически сборникъ“, книжка 39, февруари 1939, стр. 171. (В. Карамановъ, бившъ кукушки окрѫженъ управитель - „Страници изъ междусъюзническитѣ отношения въ близкитѣ околности на гр. Солунъ презъ Балканската война 1912/1913 г. Лѫгадинска околия“
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  10. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
  11. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
  12. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.61
     Портал „Македония“         Портал „Македония