Врасна
| Врасна Βρασνά | |
| — село — | |
 Централният площад | |
  Врасна  Врасна  Врасна | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Бешичко езеро |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Население | 378 души (2021 г.) |
Врасна̀ или Враста̀ (на гръцки: Βρασνά, до 1918 година Βραστά, Враста[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Бешичко езеро в област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в подножието на Орсовата планина (Кердилио), на около 80 km от Солун.
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
В източния край на старото село е запазена средновековна кула от XV век. Селото се споменава в атонски документи. Към 1300 година принадлежи към катепаната Стефанина, а по-късно към катепаната Рендина.[1]
Селото се появява за първи път в писмените извори в началото на XIV век с името Враста. Макс Фасмер извежда името на селото от славянобългарското брѣстъ (бряст) - обяснение, което е общоприето. Тази етимология показва, че българите са били сред основателите на селището или, ако още в началната епоха то е имало смесено население, те са били мнозинство.[2] Селото е познато и благодарение на четири практикона за имотите на манастира Есфигмен в Света гора, датиращи от годините 1300, 1318, и 1321. Тези документи отразяват етно-демографският облик на селото в продължение на четвърт столетие.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век и началото на XX век, Враста е малко селце, числящо се към Лъгадинската кааза и разположено навътре от брега. В 1868 година е построена църквата „Свети Георги“.[4] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Враста (Vrasta), Сярска епархия, живеят 728 гърци.[5]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Вряста, чифлик на неврокопчанина Мехмед бея при подножието на Бешишката планина. От Маслар два часа на ЮИ; от Сяр през Еникьойския проход 14 часа... Селата Вряста, Маслар, Стефания се казват „мадемски“ села. Това название им останало от сребърните рудници, що се разработвали тук. Граждански са под Лъгадинската каза; жителите са всички гърци, земеделци: обработват близкото край морето поле.[6] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Враста брои 850 жители, всички гърци.[7]
В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Враста и по-късно пише:
| „ | Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[8] | “ |
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година, по време на Балканската война, във Врасна влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година Врасна (Βρασνά) има 745 жители, Враста (Βραστά) 1500.[9]
През 60-те на XX век години жителите на селото се преместват на морския бряг и основават Неа Врасна, тоест Нова Врасна.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Врасна
Анастасиос Филактос (Αναστάσιος Φυλακτός), гръцки андартски деец, агент от трети ред за Халкидики и Сяр, поддържа тесни отношения с османските власти[10]- Димитриос Крусталис (Δημήτριος Κρουστάλης), гръцки андартски деец, четник при Дукас Дукас, Стерьос Влахвеис и Димитриос Космопулос[11]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Πύργος Βρασνών // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 12 октомври 2016.
- ↑ Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.40.
- ↑ Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, стр. 41-44.
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 31 октомври 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 846.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
- ↑ Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία., архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
