Врасна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Врасна
Βρασνά
— село —
Централният площад
Централният площад
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Бешичко езеро
Географска област Халкидически полуостров
Население 278 души (2011 г.)

Врасна̀ или Враста̀ (на гръцки: Βρασνά, до 1918 година Βραστά, Враста[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Бешичко езеро в област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в подножието на Богданската планина, на около 80 km от Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

Керамика от Врасна, 3 век пр. Хр. Солунски археологически музей

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В източния край на старото село е запазена средновековна кула от XV век. Селото се споменава в атонски документи. Към 1300 година принадлежи към катепаната Стефанина, а по-късно към катепаната Рендина.[1]

Селото се появява за първи път в писмените извори в началото на XIV век с името Враста. Макс Фасмер извежда името на селото от славянобългарското брѣстъ (бряст) - обяснение, което е общоприето. Тази етимология показва, че българите са били сред основателите на селището или, ако още в началната епоха то е имало смесено население, те са били мнозинство.[2] Селото е познато и благодарение на четири практикона за имотите на манастира Есфигмен в Света гора, датиращи от годините 1300, 1318, и 1321. Тези документи отразяват етно-демографският облик на селото в продължение на четвърт столетие.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век, Враста е малко селце, числящо се към Лъгадинската кааза и разположено навътре от брега. В 1868 година е построена църквата „Свети Георги“.[4] Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Враста (Vrasta), Сярска епархия, живеят 728 гърци.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Вряста, чифлик на неврокопчанина Мехмед бея при подножието на Бешишката планина. От Маслар два часа на ЮИ; от Сяр през Еникьойския проход 14 часа... Селата Вряста, Маслар, Стефания се казват „мадемски“ села. Това название им останало от сребърните рудници, що се разработвали тук. Граждански са под Лъгадинската каза; жителите са всички гърци, земеделци: обработват близкото край морето поле.[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Враста брои 850 жители, всички гърци.[7]

В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Враста и по-късно пише:

Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Къща във Врасна

В 1912 година, по време на Балканската война, във Врасна влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година Врасна (Βρασνά) има 745 жители, Враста (Βραστά) 1500.[9]

През 60-те на XX век години жителите на селото се преместват на морския бряг и основават Неа Врасна, тоест Нова Врасна.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Врасна
  • Flag of Greece.svg Анастасиос Филактос (Αναστάσιος Φυλακτός), гръцки андартски деец, агент от трети ред за Халкидики и Сяр, поддържа тесни отношения с османските власти[10]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Крусталис (Δημήτριος Κρουστάλης), гръцки андартски деец, четник при Дукас Дукас, Стерьос Влахвеис и Димитриос Космопулос[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Πύργος Βρασνών. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 12 октомври 2016.
  2. Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.40.
  3. Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, стр. 41-44.
  4. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 31 октомври 2014. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  5. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 846.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
  8. Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
  9. „Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.“, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен 31 юли 2012 
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)
  11. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония