Врасна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Врасна
Βρασνά
— село —
Централният площад
Централният площад
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Бешичко езеро
Географска област Халкидически полуостров
Население () 278 души

Врасна̀ или Враста̀ (на гръцки: Βρασνά, до 1918 година Βραστά, Враста[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Бешичко езеро в област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в подножието на Богданската планина, на около 80 km от Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

Керамика от Врасна, 3 век пр. Хр. Солунски археологически музей

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В източния край на старото село е запазена средновековна кула от XV век. Селото се споменава в атонски документи. Към 1300 година принадлежи към катепаната Стефанина, а по-късно към катепаната Рендина.[1]

Селото се появява за първи път в писмените извори в началото на XIV век с името Враста. Макс Фасмер извежда името на селото от славянобългарското брѣстъ (бряст) - обяснение, което е общоприето. Тази етимология показва, че българите са били сред основателите на селището или, ако още в началната епоха то е имало смесено население, те са били мнозинство.[2] Селото е познато и благодарение на четири практикона за имотите на манастира Есфигмен в Света гора, датиращи от годините 1300, 1318, и 1321. Тези документи отразяват етно-демографският облик на селото в продължение на четвърт столетие.[3]

През XIX век и началото на XX век, Враста е малко селце, числящо се към Лъгадинската кааза и разположено навътре от брега. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Враста (Vrasta), Серска епархия, живеят 728 гърци.[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Вряста, чифлик на неврокопчанина Мехмед бея при подножието на Бешишката планина. От Маслар два часа на ЮИ; от Сяр през Еникьойския проход 14 часа... Селата Вряста, Маслар, Стефания се казват „мадемски“ села. Това название им останало от сребърните рудници, що се разработвали тук. Граждански са под Лъгадинската каза; жителите са всички гърци, земеделци: обработват близкото край морето поле.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Враста брои 850 жители, всички гърци.[6]

В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Враста и по-късно пише:

Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Къща във Врасна

В 1912 година, по време на Балканската война, във Врасна влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година Врасна (Βρασνά) има 745 жители, Враста (Βραστά) 1500.[8]

През 60-те на XX век години жителите на селото се преместват на морския бряг и основават Неа Врасна, тоест Нова Врасна.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Врасна
  • Flag of Greece.svg Анастасиос Филактос (Αναστάσιος Φυλακτός), гръцки андартски деец, агент от трети ред за Халкидики и Сяр, поддържа тесни отношения с османските власти[9]
  • Flag of Greece.svg Димитриос Круталис (Δημήτριος Κρουστάλης), гръцки андартски деец, четник при Дукас Дукас, Стерьос Влахвеис и Димитриос Космопулос [10]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Πύργος Βρασνών. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 12 октомври 2016.
  2. Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, с.40.
  3. Божилов, Иван. Българите във Византийската империя. София, 1995, стр. 41-44.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 846.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
  7. Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
  8. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία.
  9. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 46. (на гръцки)
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 45. (на гръцки)
     Портал „Македония“         Портал „Македония