Мадемски села
| Мадемски села | |
| Страна | Гърция |
|---|---|
  Мадемски села, Аристотел | |
Мадемски села, също Мадемохория или Мадемнохория (на гръцки: Μαντεμοχώρια, в превод Мадемски села), е историко-географска и етнографска област на Халкидическия полуостров, Егейска Македония, Гърция. Главно селище на областта е Арнеа (старо Леригово). Традиционното занимание на Мадемските села е рударството - разработването на в сребърните мини в планината Пиявица (Стратонико Орос).[1]
Областта обхваща 12 села от демите Аристотел и Полигирос: Галатища, Вавдос, Стагира (Казанджи махала), Станос, Варвара, Арнеа (Леригово), Неохори (Ново село), Стратоники (Извор), Мегали Панагия (Ревеник), Йерисос, Маратуса (Долна Равна) и изоставеното днес Хоруда.[2][1]
Македонските метални рудници са споменати още от античните автори. Експлоатацията на мините продължава и през римския период, но разработването на богатите златни и сребърни мини в Испания от римляните довежда до западане на мините на Халкидики. Тяхната експлоатация е възобновена през византийския период. От IX век областта е известна като Сидерокавсия или Сидерокапса (Σιδηροκαύσια, Σιδερόκαψα). С османското завоевание в началото на XV век, мините на Халкидики преживяват нов период на просперитет. Пещите са около 500-600, като се произвежда цинк и олово, а миньорите плащат данък една на всеки 12 унции сребро. През XVI и XVII век в района сe редуват периоди на възход и спад.[1]
Пиер Белон посещава през 1549 година Мадемохорията и заварва там българско население:
| „ | Ceux qui habitent aux miniers de Siderocapsa sont gents ramassés, et usent de langage différent, comme Esclavon, Bulgare, Grec, Albanois... Les ouvriers metallaires qui y besognent maintenant, sont pour la plus part de nation Bulgare.[3]
Ония, които работят в рудниците на Сидерокапса, са събрани от разни народности и говорят различни езици, като славянски, български, гръцки, турски, албански... Рударите, които сега работят са главно от българска народност. |
“ |
Дванадесетте мадемски села се ползват с особени привилегии и са наричани свободни. Управлявани са от управител с титлата Мадем ага. За охрана на сребърните рудници е създаден корпус от 10 000 души, който е набиран от местните села. Свободата, с която се ползват Мадемските села им позволява да участват активно в Халкидическото въстание в 1821 година по време на Гръцката война за независимост и при потушаването му са разорени.[2][1] В XIX век жителите на областта продължават да се занимават с миньорство. Във втората половина на века местния рудодобив и рудопреработка получават голям удар със създаването на френско-османската компания Металия Касандрас в 1893 година.[2]
В 1826 година Георгиос Манос в „Кратко географско изложение за Гърция и Европейска Турция“ пише, че Сидеро-Капса е малък град, населен само от българи.[4]
Според Атанасиос Стагиритис („Ипериотика или история и география на Епир“), учител по гръцки във Виена в началото на XIX век, който вероятно е от Извор, на Халкидическия полуостров се срещат паланки, села, планини и други с български имена: Извор, Стан, Ново село и други. Запазени са и няколко речи и песни на гръцки език, съдържащи български имена, както и имена на староседелци българи. Според него там вече няма жива българска душа, както ги има около Солун и другаде.[5]
| „ |
Κατά τά Ανατολικά παραθαλάσσια τῆς Μακεδονίας, ὅπου ἦταν ἡ χώρα Χαλκιδική καλουμένη, ὠνομάζονται ἔτι κωμοπόλεις, καὶ κῶμαι , καὶ ὄρη, καὶ ἄλλα τοιαῦτα, μὲ ὀνόματα Βουλγάρων · Ἴσβουρος, Στανὸς , Νιβοσέλον καὶ λοιπά · σώζονται καὶ τινὲς λέξεις, καὶ τρα ξούδια εἰς γλῶσσαν ἑλληνικὴν, περιέχοντα ὀνόματα Βουλγάρων · εὑρίσκονται καὶ ὀνόματα τινῶν ἀρχαίων ἐγκατοίκων Βουλγάρων Ψυχή Βουλγάρου ὅμως ἤδη δὲν ὑπάρχει , καθὼς εὑρίσκονται περὶ τὴν Θεσσαλονίκην καὶ ἀλλαχου , οὔτε ἄλλου ἔθνες , ούτε γλώσσης , ἐκτὸς τινῶν Λατινικῶν , μανίκια , κολίγας , και τινων ἄλλων . Ἐκ τούτων οὖν φαίνεται ὅτι ἦσαν καί ἐκεῖ Βούλγαροι ἐγκάτοικοι, πλήν ἐξελληνίσθησαν, ἀναγκαζόμενοι μά λιςα ὑπὸ τῆς ̓Εκκλησίας, καὶ τῶν ἐκεῖ ἐθίμων · ἐπειδὴ δὲν εἶχον ὄντε ̔Ιερᾶς ὄντε ἐκκλησιαςικὰ βιβλία εἰς τὴν γλῶσσαν αὐτῶν. По източното крайбрежие на Македония, където е била областта наречена Халкидики, някои паланки, и села, и планини и всякакви подобни, носят български имена: Исвурос, Станос, Новоселу и други. Оцелели са и някои думи и песни на гръцки език, съдържащи имената на българи. Намират се и имена на старите жители българи. Но няма жива душа българин, както се намират около Солун и на други места, нито от някой друг народ или език освен латински - μανίκια [ръкав], κολίγας [колега] и малко други. От всичко това изглежда, че е имало там жители българи, вече погърчени, принудени от Църквата и[6] тамошните обичаи, тъй като те нямаха свещеници, нито църковни книги на своя език.[7] |
“ |
Съгласно данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното Извор все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев, пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години, е слушал да се пеят по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.[8]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
Константий Маронийски (? – 1821), гръцки духовник, участник в Гръцката война за независимост
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Η ιστορία των μεταλλείων // Δήμος Αριστοτέλη. Архивиран от оригинала на 2018-07-31. Посетен на 20 юни 2014.
- ↑ а б в Arnaia. A Brief History // Center of Environmental Education of Arnaia. Посетен на 18 юни 2014.
- ↑ Belon, Pierre. Les observations de plusieurs singularitez et choses memorables trouvées en Grèce, Asie, Judée, Egypte, Arabie et autres pays étrangèrs. Paris, 1553. p. 100. (на френски)
- ↑ Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 383.
- ↑ Иванов, Йордан. Българите в Солунско. Исторически бележки, 1934. // Посетен на 2012-08-31.
- ↑ Ηπειρωτικά : Ήτοι Ιστορία και Γεωγραφία της Ηπείρου παλαιά τε και νέα, και βίος του Πύρρου. / Συλλεχθέντα εκ πολλών Συγγραφέων και παραφρασθέντα εις την απλουστέραν Ελληνικήν γλώσσαν, υπό Αθανασίου του Σταγειρίτου Καθηγητού της Ελληνικής Γλώσσης εν τη εν Βιέννη της Αουστρίας Καισαροβασιλική Ακαδημία των Ανατολικών Γλωσσών. Εν Βιέννη της Αουστρίας, Εν τη Τυπογραφία του Ιωάν. Βαρθ. Τσβεκίου,, 1819. σ. 352. (на гръцки)
- ↑ Ηπειρωτικά : Ήτοι Ιστορία και Γεωγραφία της Ηπείρου παλαιά τε και νέα, και βίος του Πύρρου. / Συλλεχθέντα εκ πολλών Συγγραφέων και παραφρασθέντα εις την απλουστέραν Ελληνικήν γλώσσαν, υπό Αθανασίου του Σταγειρίτου Καθηγητού της Ελληνικής Γλώσσης εν τη εν Βιέννη της Αουστρίας Καισαροβασιλική Ακαδημία των Ανατολικών Γλωσσών. Εν Βιέννη της Αουστρίας, Εν τη Τυπογραφία του Ιωάν. Βαρθ. Τσβεκίου,, 1819. σ. 353. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 74-75.
