Мадемски села

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мадемохория)
Направо към навигацията Направо към търсенето

Мадемски села или Мадемохория или Мадемнохория (на гръцки: Μαντεμοχώρια, в превод Мадемски села) е историко-географска и етнографска област на Халкидическия полуостров, Егейска Македония, Гърция. Главно селище на областта е Арнеа (старо Леригово). Традиционното занимание на Мадемските села е рударството - разработването на в сребърните мини в планината Пиявица (Стратонико Орос).[1]

Областта обхваща 12 села от демите Аристотел и Полигирос: Галатища, Вавдос, Стагира (Казанджи махала), Станос, Варвара, Арнеа (Леригово), Неохори (Ново село), Стратоники (Извор), Мегали Панагия (Ревеник), Йерисос, Маратуса (Долна Равна) и изоставеното днес Хоруда.[2][1]

Македонските метални рудници са споменати още от античните автори. Експлоатацията на мините продължава и през римския период, но разработването на богатите златни и сребърни мини в Испания от римляните довежда до западане на мините на Халкидики. Тяхната експлоатация е възобновена през византийския период. От IX век областта е известна като Сидерокавсия или Сидерокапса (Σιδηροκαύσια, Σιδερόκαψα). С османското завоевание в началото на XV век, мините на Халкидики преживяват нов период на просперитет. Пещите са около 500-600, като се произвежда цинк и олово, а миньорите плащат данък една на всеки 12 унции сребро. През XVI и XVII век в района сe редуват периоди на възход и спад.[1]

Пиер Белон посещава през 1549 година Мадемохорията и заварва там българско население:

Ония, които работят в рудниците на Сидерокапса, са събрани от разни народности и говорят различни езици, като славянски, български, гръцки, турски, албански... Рударите, които сега работят са главно от българска народност.[3]

Дванадесетте мадемски села се ползват с особени привилегии и са наричани свободни. Управлявани са от управител с титлата Мадем ага. За охрана на сребърните рудници е създаден корпус от 10 000 души, който е набиран от местните села. Свободата, с която се ползват Мадемските села им позволява да участват активно в Халкидическото въстание в 1821 година по време на Гръцката война за независимост и при потушаването му са разорени.[2][1] В XIX век жителите на областта продължават да се занимават с миньорство. Във втората половина на века местния рудодобив и рудопреработка получават голям удар със създаването на френско-османската компания Металия Касандрас в 1893 година.[2]

Според Атанасиос Стагиритис, учител по гръцки във Виена в началото на XIX век, в Халкидическия полуостров се срещат паланки, села, планини и други с български имена: Извор, Стан, Ново село и други. Запазени са и няколко речи и песни на гръцки език, съдържащи български имена, както и имена на староседелци българи. Според него там вече няма жива българска душа, както ги има около Солун и другаде.[4] Съгласно данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Ново село и съседното Извор все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеят по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Η ιστορία των μεταλλείων. // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 20 юни 2014.
  2. а б в Arnaia. A Brief History. // Center of Environmental Education of Arnaia. Посетен на 18 юни 2014.
  3. Belon, Pierre. Les observations de plusieurs singularitez et choses memorables trouvées en Grèce, Asie, Judée, Egypte, Arabie et autres pays étrangèrs, Paris, 1553, p. 100.
  4. Иванов, Йордан. Българите в Солунско. Исторически бележки, 1934.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр.74-75.
     Портал „Македония“         Портал „Македония