Стагира

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за античния град в Гърция. За селото в Гърция вижте Стагира (дем Аристотел).

Стагира
Στάγειρα
Крепостната стена на Стагира
Крепостната стена на Стагира
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемАристотел
Географска областХалкидически полуостров
Официален сайтodysseus.culture.gr/h/3/eh351.jsp?obj_id=2463
Стагира в Общомедия

Стагира (на старогръцки: Στάγειρα) е античен град в Северна Гърция, разположен на Халкидическия полуостров, родно място на Аристотел. Останките от селището са разкрити на полуостров, вдаден в Орфанския залив, на 1 km южно от село Олимпиада.

История[редактиране | редактиране на кода]

Стагира е основан през 655 г. пр.н.е. от йонийски заселници от остров Андрос, като скоро след това там се заселват и колонисти от Халкида. Древният град, наричан и понякога в женски род Стагирос (Στάγιρος или Στάγειρος), е бил разположен на около километър от Олимпиада. Страбон в своята „География“ го поставя на юг от Акантос и казва, че срещу него е малкият остров Капрос (Κάπρος) - очевидно днешният Кавканас:[1]

И разстоянието по море около полуострова от град Акантос до Стагирос, града на Аристотел, е четиристотин стадия. На този бряг има пристанище, наречено Капрос, а също и остров със същото име като пристанището.[2]

Персийският цар Ксеркс I го завладява през 480 г. пр.н.е. По-късно градът се присъединява към Делоския морски съюз, воден от Атина, но по време на Пелопонеската война го напуска през 424 г. пр. Хр. и се предава на спартанския военачалник Бразид. Атинският демагог Клеон го обсажда през 422 г. пр.н.е.. Неефективната обсада е причината древногръцкият драматург Аристофан да осмее Клеон в пиесата си „Конници“. Същата година Клеон умира в Битката при Амфиполис.[1]

В 384 година в Стагира е роден Аристотел. Градът се присъединява към Халкидския съюз, воден от Олинт. Градът е завладян и разрушен от Филип II Македонски в 349 година по време на Втората Олинска война.[3] Източниците разказват, че в знак на благодарност към Аристотел затова, че става възпитател на неговия син Александър Велики, Филип възстановява града и връща жителите му, които по-рано е поробил. Вероятно обаче градът е възстановен от Александър. В това време са издигнати редица нови постройки, включително акведукт, две светилища на Деметра и множество домове.[1]

Разрушаването в 349 година обаче е начало на упадъка на града, който по време на Римската епоха запустява. По времето на Страбон, който е живял от 63 до 23 след Христа, Стагира е вече изоставен:[1][4]

Около 1000 година на мястото на античния акропол е построена крепост, наричана Ливасдия (Λιβασδιά) или Липсасда (Λιψάσδα).[1]

Разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Първите разкопки в Стагира започват в края на 1960 от Фоти Пеца и продължават до наши дни. Извършват се под надзора на XVI ефория за праисторически и класически древности, като на посетителите се предлага достъп до града. Систематични разкопки и реставрации са направени между 1990 и 2000 година под ръководството на Костас Сисманидис. Находките от разкопките се излагат в Полигироския археологически музей.[1]

В 1970 година крепостта на Стагира е обявена за паметник на културата.[5]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Горният град заема голямото плато, разположено на върха на южния хълм. Има формата на правоъгълен триъгълник, чиято южна страна, дълга 40 m, съвпада с южната стена на града. От тази страна и до голямата кръгла кула на върха на хълма има малка врата - 1,50 m, която обслужва достъпа до цитаделата и движението на войниците. Приблизително в средата на южната страна на цитаделата и в контакт с вътрешната страна на стената се намира седемстепенното стълбище, което е служило и за военни цели. Другите две страни на триъгълната цитадела са защитени от отделно укрепително заграждение, което се състои от две здрави каменни стени с дебелина 0,80 m. Малките правоъгълни пространства, създадени от подпорите по цялата дължина на заграждението, вероятно са били покрити. В долната си част източната стена на цитаделата завива леко, за да се срещне с голямата кръгла кула. От трите страни на цитаделата в плана има трапецовиден улей, за отвеждане на дъждовната вода. Точно срещу портата на южната стена и между две опори на заграждението на цитаделата е изкопан кръгъл резервоар за вода с диаметър 2 m и дълбочина 4 m. Изцяло е вкопан в естествената скала, а стените му са грижливо изградени и измазани с плътен бял хоросан. В най-високия ъгъл на цитаделата се разкрива голямо и квадратно пространство, което е изградено на най-високата точка на целия град, с възможност за наблюдение на околността. Този факт не оставя никакво съмнение, че тук е имало военен пост за наблюдение на района около Стагира.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Стагира
  • Аристотел (384 пр. Хр. – 322 пр. Хр.), гръцки философ и учен

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Αρχαία Στάγειρα. // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 19 юни 2014.
  2. Strabo. Geography, 7, Fragments, 33. Loeb Classical Library, Vol. III, 1924. Посетен на 19 юни 2014.
  3. Gabriel, Richard A. Philip II of Macedonia: Greater than Alexander. Washington, D. C., Potomac Books, Inc., 2010. ISBN 978-1597975193. p. 150.
  4. Strabo. Geography, 7, Fragments, 35. Loeb Classical Library, Vol. III, 1924. Посетен на 19 юни 2014.
  5. ΥΑ 2694/12-9-1970 - ΦΕΚ 666/Β/23-9-1970. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 юли 2020 г.
  6. Ακρόπολη πόλης Σταγείρων. // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 април 2022 г. (на гръцки)