Гомати

Гомати Γομάτι
	— село —
	Гомати Координати: 40°23′45.88″ с. ш. 23°47′43.69″ и. д. / 40.39608° с. ш. 23.79547° и. д. Гомати Гомати
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Аристотел
Географска област	Халкидически полуостров
Надм. височина	440 m
Население	509 души (2011 г.)
	Гомати в Общомедия

Гомати (на гръцки: Γομάτι, катаревуса Γομάτιον, Гоматион) е село на Халкидическия полуостров, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година броят на жителите му е 591.

Георгафия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в югоизточната част на Халкидика, на 22 километра югоизточно от Арнеа (Леригово), преди началото на третия ръкав на полуострова – Света гора.^[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Край Гомати има много останки от различни антични и средновековни селища – в местностите Градистос (Γραντίστος), Кастри (Καστρί), Пиргос (Πύργος) и Хиляду (Χιλιαδού).^[2]

На 4 km на запад от селото е разположена средновековната отбранителна кула на Гоматския манастир „Света Богородица“ от VIII – IX век, както и параклис, посветен на Свети Атанасий Атонски. Манастирът е бил разположен до селище на име Камена. На черния път за Мегали Панагия (Ревеник) е бил разположен старият манастир „Свети Четиридесет мъченици“, метох на Ксиропотамския манастир, от който днес е оцелял само един параклис в светогорски стил от XIX век.^[3] На мястото на кулата е било старото селище, преместено на новото си място след земетресение в 1932 година. Селището е било собственост на светогорски манастири и се споменава от X век под името Камена. От XIV век се появява името Гомати. От 1400 година е собственост на Великата Лавра.^[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гомати (Ghomati), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.^[5]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гомати живеят 520 жители гърци християни.^[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гомати (Gomati) има 500 гърци.^[7]

В 1912 година, по време на Балканската война, в Гомати влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. До 2011 година Гомати е част от дем Панагия.

Прекръстени с официален указ местности в община Гомати на 6 август 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Круп^[8]	Κρούπ	Рематаки	Ρεματάκι^[9]	река на Ю от Гомати, вливаща се в Светогорския залив^[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Гомати

Апостолос Василиу (1801 – 1833), участник в Гръцката война за независимост
Георги Гоматски, светец от XIX век
Гервасий Гоматски, светец от XIX век

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Γομάτι. // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2014.
↑ Καλώς Ήλθατε στον Πολιτιστικό Μορφωτικό Σύλλογο Γοματιανών Θεσσαλονίκης. // Γομάτι Χαλκιδικής. Посетен на 18 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-11-21 в Wayback Machine.
↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 18 юни 2014.
↑ Πύργος Ορφανού. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 31 октомври 2020 г. (на гръцки)
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
↑ ^а ^б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)

[Δήμος_Αριστοτέλη-1] Γομάτι. // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2014.

[2] Καλώς Ήλθατε στον Πολιτιστικό Μορφωτικό Σύλλογο Γοματιανών Θεσσαλονίκης. // Γομάτι Χαλκιδικής. Посетен на 18 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-11-21 в Wayback Machine.

[Ιερά_Μητρόπολη_Ιερισσού,_Αγίου_Όρους_και_Αρδαμερίου-3] ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 18 юни 2014.

[Ελληνικά_Κάστρα-4] Πύργος Ορφανού. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 31 октомври 2020 г. (на гръцки)

[5] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)

[6] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.

[7] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)

[Ген-8] а ^б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-9] Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]