Пиявица (село)
Тази статия е за селото Пиявица. За едноименната планина вижте Пиявица (планина).
| Пиявица | |
  Пиявица  Пиявица  Пиявица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Географска област | Мадемохория |
Пиявица (на гръцки: Πιαβίτσα) е бивше село в днешна Гърция, част от днешния дем Аристотел, област Централна Македония, съществувало през ХV-ХVІ век.
География[редактиране | редактиране на кода]
Пиявица е едно от селата в Мадемохория. Разположено е на изток от град Сидерокапса[1].
История[редактиране | редактиране на кода]
През ХV-ХVІ век заедно с града Сидерокапса и село Извор Пиявица е част от султански хас, чийто жители се занимават с добив на сребро и злато. Селото е обитавано от християни, както следва:
| Население през ХV-ХVІ век според османски регистри | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 1478 | 1519 | 1527 | 1568 | ||||
| 75 ханета, 8 неженени, 1 вдовица | 91 ханета, 5 неженени и 10 вдовици | 89 ханета, 18 неженени и 8 вдовици | 129 ханета и 69 неженени | ||||
Илияс Коловос смята, че високият брой на неженени мъже през ХVІ век в рударските селища Сидерокапса, Извор и Пиявица е свързан с необходимостта от неквалифицирана работна ръка за сребърните мини и предполага, че става дума за мигранти от други места. Коловос предполага, че в района са заселвани и квалифицирани миньори от района на Кратово.[2]
Френският пътешественик и ботаник Пиер Белон, който посещава района през 40-те години на ХVІ век, отбелязва Piavits като малко село на изток от Сидерокапса, с малки къщи.[3]
През ХV-ХVІ век Хилендарският манастир притежава ливади край Пиявица, част от които превръща в пасища между 1620 и 1636 година.[4]
През ХVІІ век рударството в района започва да запада.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ E. Kolovos and Ph. Kotzageorgis, Halkidiki in the Early Modern Period: Towards an Environmental History, in: B. Gounaris (ed.), Mines, Olives and Monasteries, Thessaloniki 2015, p. 154.
- ↑ Kolovos, Elias, Mines and the Environment in Halkidiki: A Story from the Ottoman Past, Balkan Studies 50 (2015), p. 74-76.
- ↑ Alexandra Merle, ed. Voyage au Levant: les observations de Pierre Belon du Mans de plusieurs, p. 173.
- ↑ Fotić, Aleksandar. Adaptation and Survival: Hilandar in the Ottoman Empire (15th-17th Centuries), Hilandar Monastery, ed. by G. Subotić, Belgrade: SASA 1998, 91-102 p. 102.
| |||||||||||||||||||||||||||||
