Арнеа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арнеа
Αρναία
Кметството (демархията) в Арнеа
Кметството (демархията) в Арнеа
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Аристотел
Географска област Мадемохория
Надм. височина 664 m
Население (2001) 2253 души
Покровител Свети Стефан[1]
Пощенски код 630 47
Телефонен код 23720-2
Арнеа в Общомедия

Арнѐа или Лерѝгово (изписване до 1945 година Лѣригово; на гръцки: Αρναία, Арнеа, до 1927 Λιαρίγκοβη, Ляригови[2]) е малък град в Егейска Македония, Гърция, част от дем Аристотел в административна област Централна Македония. Арнеа е митрополитска катедра на Йерисовска, Светогорска и Ардамерска епархия на Гръцката православна църква.[3]

География[редактиране | редактиране на кода]

Арнеа е главното селище на историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). То е разположено в центъра на Халкидическия полуостров, в подножието на планината Холомондас на надморска височина от 600 m, на 38 километра северозападно от град Полигирос и на 70 километра югоизточно от Солун. През него минава главният път, свързващ Солун със Света гора.[3] Градчето има население от 2253 души (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

На хълма Агиос Илияс е открит археологически обект, значително предхристиянско селище, което някои отъждествяват с все още нелокализирания античен град Арнеа. Човешкият живот на Агиос Илияс започва още от около XV век пр. Хр. и продължава с кратки прекъсвания до XIV век след. Хълмът е естествено укрепено място с наличие на питейна вода и в близост до плодородната равнина на Ново село, богати гори и минните райони от Стано до Извор.[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Хоро в центъра на Леригово, 1890 г.

Френският дипломат и пътешественик Еспри-Мари Кузинери, който посещава Ларегови в края на XVIII век или в началото на XIX век, пише, че селото се състои от около 400 къщи. Жителите му са натоварени с повинността да работят в близките сребърни мини. Благосъстояние на Леригово се дължи както на земите му, така и на производството на килими. Той отбелязва:

Те произвеждат килими, за които използват местна вълна и [вълна] от околните села. Почти всички семейства се занимават с тази работа. Производството от тази матифактура се разпространява в Румелия и най-вече в манастирите[4]
Улица в Арнеа

В 1812 година е построена църквата „Свети Стефан“. След Гръцкото въстание от 1821 година лериговчанинът митрополит Йоаникий Йерисовски (1838 – 1855) мести центъра на Йерисовската епархия от Извор (днес Стратоники) в Леригово.[5] Църквите край селото „Света Параскева“ и „Свети Модест“, както и „Свети Илия“ върху развалините на крепостта също са от XIX век.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ларингови (Laringovi), Йерисовска епархия, живеят 2100 гърци.[7] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Леригово живеят 2000 жители гърци християни.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Леригово има 1590 гърци.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година, по време на Балканската война, в Леригово влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1919 година е построена църквата „Свети Безсребреници“.[10] В 1928 година е прекръстено на Арнеа, на името на античния град.

В Арнеа работят исторически и етнографски музей[11] и текстилен музей,[12] посветени на традиционната култура на Леригово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Арнеа
Починали в Арнеа

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιαρίγκοβη -- Αρναία
  3. а б в Αρναία. // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 8 юни 2014.
  4. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris 1831, р. 140-142. Откъси на български: Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век, съставила и редактирала Бистра Цветкова, София 1975, с. 392.
  5. Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου
  6. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 7 юни 2014.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 173
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 210-211.
  10. Αρναία. // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 3 юни 2014.
  11. Ιστορικό-Λαογραφικό μουσείο Αρναίας. // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2015.
  12. Μουσείο Υφαντικής Αρναίας. // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония