Стратоники
Вижте пояснителната страница за други значения на Извор.
|
Стратоники Στρατονίκη |
|
|---|---|
  Стратоники  Стратоники |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Мадемохория |
| Надм. височина | 455 m |
| Население | 750 души (2001) |
Стратоники или Ѝзвор (на гръцки: Στρατονίκη или Стратоники, до 1924 година Ίσβορο, Исворо, катаревуса Ίσβορον, Исворон[1]) е село в Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония, със 750 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Извор е село в историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). Разположено е в южните поли на планината Пиявица (на гръцки Стратонико Орос), на 75 километра източно от град Солун, с гледка към Йерисовския залив и полуостров Света гора.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
При заселването на славяните на Балканите източната част на Халкидика (където по-късно възниква село Извор) е пославянчена. В XVII век в Извор е преместен от Йерисос центърът на Йерисовската епархия, където остава до XIX век, когато след Гръцкото въстание от 1821 година е преместен в Леригово. Френският консул в Солун Еспри-Мари Кузинери споменава Изворския епископ. В Стратоники все още има местност, която се нарича Деспотико.[3]
Българският език се запазва в района до края на XIX век. Според данни на хилендарски монаси до към средата на XIX век в Извор и съседното Ново село все още се говори български, а към 1900 година има отделни стари хора, които помнят българския език. Васил Диамандиев пътувал от Солун за Света гора през 1850-те години е слушал да се пеятъ по селата български жътварски песни, обаче без да разбира населението смисъла им.[4]
Църквата „Свети Николай“ в Извор е от 1812 година.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Исворос (Isvoros), Йерисовска епархия, живеят 720 гърци.[6] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) представя Извор като българско селище с три мраморни църкви и училище.[7]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Извор живеят 500 жители гърци християни.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Извор има 530 гърци.[9]
В 1912 година, по време на Балканската война, в Извор влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1924 година то е прекръстено на Стратоники.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Стратоники
Евлогий Курилас (1880 – 1961), православен епископ на Корча, деец на гръцката пропаганда в Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ίσβορο -- Στρατονίκη
- ↑ Στρατονίκη. // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 18 юни 2014.
- ↑ Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 74 – 75.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 7 юни 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 34.
- ↑ Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр. 114 – 115.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp.210 – 211.
| |||||||||||||||||||||||||||||
Портал „