Дионисиат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дионисиат
Μονή Διονυσίου
Hilan2.jpg
Общ изглед
Map of Athos.svg
40.1681° с. ш. 24.2739° и. д.
Дионисиат
Местоположение на Света гора
Вид на храма православен манастир
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Света гора
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия ставропигиален
Време на изграждане XIV век
Съвременен статут паметник на ЮНЕСКО UNESCO logo.svg
Съвременно състояние действащ мъжки манастир
Дионисиат в Общомедия

Дионисиат (на гръцки: Μονή Διονυσίου) е един от двадесетте манастира на полуостров Атон, Гърция. Разположен е в югозападната част на полуострова. Дионисият е пети в йерархията на атонските манастири и е посветен на Свети Йоан Кръстител.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан е през XIV век от монах на име Дионисий от Горенци, Костурско. От името на монаха Дионисий идва и името на манастира. Хрисовулът за основаването на манастира е издаден през 1374 година от трапезундския император Алексий III Велики Комнин, който финансира строителството. Този хрисовул още се пази в манастира.

Манастирът е построен на западния бряг на полуострова върху стръмна скала високо над морето с изглед към дълбока гориста клисура. През 1535 година манастирът е почти изцяло разрушен от пожар. Възстановяването му започва бързо и главната църква в манастира е построена наново през 1547 година и изографисана от майстор Цортис, представител на прочутата Критска школа. През XVIII век е поставен златен иконостас. Около главния храм са разположени множество параклиси. През 1520 година е построена защитна кула с височина 25 метра. Периодично е използвана и за съхранение на книгите от манастирската библиотека. Действените монаси, които сега населяват манастира, са предприели мащабни работи по възстановяването и разкрасяването на манастира.

Ценности и реликви[редактиране | редактиране на кода]

Лествица, стенопис от XVI век

Добре организираната манастирска библиотека съдържа много стари документи, включително 804 сборници с ръкописи и повече от 5000 печатни книги, евангелия от XI век, хрисовули и ръкописи. Особено ценно е илюстровано евангелие от XIII век. В специална крипта в главната църква се пазят и мощите на Константинополския патриарх Свети Нифонт, който като монах е живял в манастира.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора - Атон. Изд. Български художник, София, 1987

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония