Свети Димитър (Ватопед)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“
Σκήτη Αγίου Δημητρίου
Map of Athos.svg
40.3022° с. ш. 24.22° и. д.
„Свети Димитър“
Местоположение на Света гора
Вид на храма православен скит
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Света гора
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Време на изграждане XIІ век
Съвременно състояние действащ мъжки скит

„Свети Димитър“ (на гръцки: Σκήτη Αγίου Δημητρίου) е гръцки православен идиоритмичен скит в Атонската Света Гора, разположен в гориста местност на около един час път пеша югозападно от манастира Ватопедския манастир, на който е подчинен. Скитът се намира под юрисдикцията на Константинополската патриаршия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданията на това място самият Свети Димитър построил храм посветен на Света Богородица, а след неговата мъченическа смърт през 302 г. църквата е преосветена в негова чест.

Главната църква на скита е построена през ХІІ век и е посветена на Свети Димитър. Тя е един от трите най-стари атонски храма, заедно с църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Иверския манастир и главната църква на манастира Костамонит. През 1755 г. църквата е преустроена и изписана със стенописи.

В 1806 или 1816 година кириаконът е изписан от Вениамин Галатищки и брат му Захарий Галатищки,[1] „διά χειρός Βενιαμήν μοναχού και Ζαχαρίου ιερομονάχου ανεψιών του Μακαρίου ζωγράφου γαλατζιάνου“.[2]

Освен главната църква в скита има и по-малка гробищна църква „Рождество Богородично“.

През 1929 г. в скита има 17 каливи с църкви и параклиси и 7 – без храмове. В наши дни скита има 21 каливи, голяма част от които са изоставени. Главният храм и трапезарията са затворени за ремонт. Обитаеми са 15 каливи, в които живеят около 15 монаси.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 186.
  2. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 288.
     Портал „Македония“         Портал „Македония