Захарий Галатищки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Захарий Галатищки
Ζαχαρίας Γαλατσιάνος
зограф
Роден
Починал
Стенопис в католикона на Хилендар, Вениамин и Захарий, 1803 - 1804 г.

Захарий или Захариас Галатищки (на гръцки: Ζαχαρίας Γαλατσιάνος, Ζαχαρίας α' από τη Γαλάτιστα) е зограф от Халкидики, представител на Галатищката художествена школа. Захарий е талантлив зограф и живописта му се отличава с плътни тонове и правдиви характерни образи на портретите.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Данни за живота на Захарий има в Кодика №127 на Великата Лавра.[3] Роден е в халкидическата паланка Галатища във втората половина на XVIII век. Брат е на известните зографи Вениамин и Макарий II. Заедно с братята си се обучава при чичо си Макарий.[4] В 1809 година става монах, в същата година е ръкоположен за йеродякон, а в 1813 година става йеромонах.[3] По време на гръцкото въстание на Халкидика, през юни 1822 година Захарий и брат му Таласий се местят на Скиатос при Вениамин и Макарий, но Захарий умира на 4 юли 1822 година. Погребан е в „Света Троица“.[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Свети Нифонт, стенопис от притвора на католикона на Хилендарския манастир, 1803 г.

Захарий рисува икони за Рилския манастир. На Захарий са иконите „Света Богородица“ (1791), „Христос Вседържител“ (1791) и „Свети Йоа Предтеча“ (1791),[3] и трите подписани на български език,[2] в параклиса „Свети Йоан“ на католикона на манастира;[3] „Свети Йоан Предтеча“ (1791),[3] подписана „δηά χειρός Ζαχαρίου μοναχού“,[2] и „Свети Иван Рилски“ (1791), подписана на български,[2] в параклиса „Свети Николай“ на католикона; „Света Богородица“ (1791) на северния проскинитарий и „Христос Вседържител“ на южния проскинитарий на католикона[3] и двете подписани „δηά χειρός Ζαχαρίου μοναχού“.[2] От Захарий има и икони в метоха „Пчелина“, всички донесени от Света гора.[1] На Захарий също са и иконите „Света Богородица“ (1793), днес в Националния археологически институт с музей в София и „Свети Иван Рилски“ от църквата „Св. св. Константин и Елена“, днес в Музея „Възраждане и Учредително събрание“ в Търново.[3]

С братята си Захарий рисува и стенописи в някои светогорски храмове. В 1803 година Вениамин и Захарий правят стенописи в преддверието на католикона на Хилендарския манастир.[3] В 1806 или 1816 година с Вениамин изписват и кириакона на скита „Свети Димитър“ на Ватопедския манастир,[5] като оставят подпис „διά χειρός Βενιαμήν μοναχού και Ζαχαρίου ιερομονάχου ανεψιών του Μακαρίου ζωγράφου γαλατζιάνου“.[2] В 1812 година двамата изписват параклиса „Свети Архангели“ на Иверския манастир,[6] като оставят подпис „του Μακαρίου φημί εκ Γαλατίστης Βενιαμίν τε και Ζαχαρίου“.[2] В 1815 година изписват параклиса „Свети Йоан Предтеча“ на Иверския манастир,[6] където изписват и ктиторските портрети на Хаджи Гено от Котел със синовете му Райно, Зеко и Добре и на Хаджи Сава и Хаджи Илиоглу от Шумен.[7][8][1] Подписът им там гласи „αριστοτέχνω χειρί δε των αυταδέλφων Βενιαμίν μοναχού και Ζαχαρίου ιερομονάχου των εκ Γαλατίστης“.[2][9] В същата 1815 година изписват параклиса „Свети Тома“ на Ватопед,[6] като подписът им гласи „διά χειρός Βενιαμήν μοναχού και Ζαχαρίου ιερομονάχου ανεψιών του Μακαρίου ζωγράφου γαλατζιάνου“.[9][2] В 1818 година изписват наоса на католикона на манастира Есфигмен[6] с подпис „χερσί δε τριών αυταδέλφων Ζωγράφων, του Βενιαμίν τε και θύτου Ζαχαρίου, ων η πατρίς εκ κόμης Γαλατίστης“,[2] в 1819 година изписват нартекса на католикона на Ватопед[6] с подпис „διά χειρός Βενιαμίν μοναχού και των αυταδέλφων αυτού εκ χώρας Γαλατίστης“,[2] и в същата 1819 година Вениамин и братята му Макарий и Захарий завършват изписването на килията „Рождество Богородично“ в Карея, наричана също Галатищка килия или Макариева килия.[6] В наоса на храма изписват образите на своите светци покровители – Вениамин, Захарий и Макарий,[10] а подписът им гласи „ο ιερός ναός ούτος εις τιμήν του Γενεσίου της Υπεραγίας Θεοτόκου μετά και απάσης της οικίας ανη- γέρθησαν εκ βάθρων παρά Βενιαμήν μοναχού ζωγρά- φου και των αυταδέλφων αυτού ιερομονάχων, Ζαχα- ρίου και Μακαρίου, ανεψιών του Μακαρίου ζωγράφου του εκ Γαλατίστης“.[2]

Приписвани на Захарий и братята му са още стенописите в параклиса „Свети Андрей“ (1798), нартекса на параклиса „Свети Николай“ (1802). В музея Бенаки в Атина се пазят скици на негови икони.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Неизвестен
 
Макарий Галатищки
(1746 г. — 1814 г.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вениамин Галатищки
(ΧVIII век — 1834 г.)
 
Георги/Григорий
(ΧVIII век — XIX век)
 
Макарий Галатищки
(ΧVIII век — XIX век)
 
Таласий Галатищки
(ΧVIII век — XIX век)
 
Захарий Галатищки
(ΧVIII век — 1822 г.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанасий Галатищки
(XIX век)
 
 
 
 
 
Йоанис Папаталасиу
(1814 г. -XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георгиос Атанасиу
(XIX век)
 
 
 
 
 
Астерьос Анагност
(XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Темистоклис Астериу
(ΧΙΧ век — XX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия България, Том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 687.
  2. а б в г д е ж з и к л м Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 288.
  3. а б в г д е ж з и Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 289.
  4. ΒΑΣΣΑ, ΠΑΡΑΣΚΕΥΑ. ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΩΝ ΓΑΛΑΤΣΙΑΝΩΝ ΑΓΙΟΓΡΑΦΩΝ ΒΕΝΙΑΜΙΝ Α΄ ΚΑΙ ΜΑΚΑΡΙΟΥ Β ΄ ΣΤΙΣ ΒΟΡΕΙΕΣ ΣΠΟΡΑΔΕΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 19Ο ΑΙΩΝΑ. ΔΙΔΑΚΤΟΡΙΚΗ ΔΙΑΤΡΙΒΗ ΠΟΥ ΥΠΟΒΛΗΘΗΚΕ ΣΤΟ ΤΜΗΜΑ ΘΕΟΛΟΓΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΟΛΟΓΙΚΗΣ ΣΧΟΛΗΣ ΤΟΥ ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΕΙΟΥ ΠΑΝΕΠΙΣΤΗΜΙΟΥ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, 2008, 79 - 97.
  5. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 289 - 290.
  6. а б в г д е ж Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 290.
  7. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 115, 252, 386.
  8. Речник на остарели, редки, чуждици и диалектни думи. // Българска архитектура. Посетен на 21 август 2016.
  9. а б Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 186.
  10. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 184.
     Портал „Македония“         Портал „Македония