Направо към съдържанието

Макарий II Галатищки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Макарий Галатищки
Μακάριος Γαλατσιάνος
зограф
Роден
Починал
1866 г.
„Събор на атонските светци“, преносима икона на Макарий Галатищки от църквата „Успение Богородично“ в Карея, 1849 г.
„Събор на атонските светци“, преносима икона на Макарий Галатищки от църквата „Успение Богородично“ в Карея, 1859 г.

Макарий Галатищки (на гръцки: Μακάριος Γαλατσιάνος, Μακάριος α' από τη Γαλάτιστα) е зограф от Халкидики, представител на Галатищката художествена школа.

Роден е около 1776 година в халкидическата паланка Галатища. Брат е на известните зографи Вениамин и Захарий. Заедно с братята си се обучава при чичо си Макарий.[1] Заедно с братята си Макарий изписва стенописи в някои от Атонските манастири и рисува икони за Рилския манастир.[2][3]

След смъртта на братята му Макарий изписва стенописите над входа на Ксенофонт (1842) и други стенописи в този манастир (1845), фиала в Хилендар (1847), и създава и много икони. Умира в 1866 година.[4]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Неизвестен
 
Макарий Галатищки
(1746 г. — 1814 г.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вениамин Галатищки
(ΧVIII век — 1834 г.)
 
Георги/Григорий
(ΧVIII век — XIX век)
 
Макарий Галатищки
(ΧVIII век — XIX век)
 
Таласий Галатищки
(ΧVIII век — XIX век)
 
Захарий Галатищки
(ΧVIII век — 1822 г.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанасий Галатищки
(XIX век)
 
 
 
 
 
Йоанис Папаталасиу
(1814 г. -XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георгиос Атанасиу
(XIX век)
 
 
 
 
 
Астерьос Анагност
(XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Темистоклис Астериу
(ΧΙΧ век — XX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. ΒΑΣΣΑ, ΠΑΡΑΣΚΕΥΑ. ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΩΝ ΓΑΛΑΤΣΙΑΝΩΝ ΑΓΙΟΓΡΑΦΩΝ ΒΕΝΙΑΜΙΝ Α΄ ΚΑΙ ΜΑΚΑΡΙΟΥ Β ΄ ΣΤΙΣ ΒΟΡΕΙΕΣ ΣΠΟΡΑΔΕΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 19Ο ΑΙΩΝΑ. ΔΙΔΑΚΤΟΡΙΚΗ ΔΙΑΤΡΙΒΗ ΠΟΥ ΥΠΟΒΛΗΘΗΚΕ ΣΤΟ ΤΜΗΜΑ ΘΕΟΛΟΓΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΟΛΟΓΙΚΗΣ ΣΧΟΛΗΣ ΤΟΥ ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΕΙΟΥ ΠΑΝΕΠΙΣΤΗΜΙΟΥ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, 2008, 79 - 97.
  2. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 115, 252, 386.
  3. Речник на остарели, редки, чуждици и диалектни думи
  4. Православная энциклопедия. Т. XII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2006. ISBN 5-89572-017-X. с. 391 - 427.