Таласий Галатищки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Таласий Галатищки
Θαλάσσιος Γαλατσιάνος
зограф
Роден

Таласий или Таласиос Галатищки (на гръцки: Θαλάσσιος Γαλατσιάνος) е зограф от Халкидики, представител на Галатищката художествена школа.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в халкидическата паланка Галатища във втората половина на XVIII век. Брат е на известните зографи Вениамин, Захарий и Макарий. Заедно с братята си се обучава при чичо си Макарий.[2] Става свещеник в Галатища. По време на гръцкото въстание на Халкидика, през юни 1822 година Таласий и брат му Захарий се местят на Скиатос при Вениамин и Макарий. По-късно пристига и семейството на Таласий с осемгодишния му син Йоан, който също става зограф. В 1829 година поп Таласий е отбелязан в списъка с бежанците на Скиатос заедно с четиричленното си семейство.[1]

В 1822 година Таласий участва в изписването на светилището на католикона на манастира „Свето Благовещение Богородично“ на Скиатос. Подписът гласи „διά χειρός Βενιαμήν μοναχού Θαλασσίου ιερέως και Μακαρίου ιεροδιακόνου των αυταδέλφων“.[3][4][1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Неизвестен
 
Макарий Галатищки
(1746 г. — 1814 г.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вениамин Галатищки
(ΧVIII век — 1834 г.)
 
Георги/Григорий
(ΧVIII век — XIX век)
 
Макарий Галатищки
(ΧVIII век — XIX век)
 
Таласий Галатищки
(ΧVIII век — XIX век)
 
Захарий Галатищки
(ΧVIII век — 1822 г.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанасий Галатищки
(XIX век)
 
 
 
 
 
Йоанис Папаталасиу
(1814 г. -XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георгиос Атанасиу
(XIX век)
 
 
 
 
 
Астерьос Анагност
(XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Темистоклис Астериу
(ΧΙΧ век — XX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 301. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  2. ΒΑΣΣΑ, ΠΑΡΑΣΚΕΥΑ. ΤΟ ΕΡΓΟ ΤΩΝ ΓΑΛΑΤΣΙΑΝΩΝ ΑΓΙΟΓΡΑΦΩΝ ΒΕΝΙΑΜΙΝ Α΄ ΚΑΙ ΜΑΚΑΡΙΟΥ Β ΄ ΣΤΙΣ ΒΟΡΕΙΕΣ ΣΠΟΡΑΔΕΣ ΚΑΤΑ ΤΟΝ 19Ο ΑΙΩΝΑ. ΔΙΔΑΚΤΟΡΙΚΗ ΔΙΑΤΡΙΒΗ ΠΟΥ ΥΠΟΒΛΗΘΗΚΕ ΣΤΟ ΤΜΗΜΑ ΘΕΟΛΟΓΙΑΣ ΤΗΣ ΘΕΟΛΟΓΙΚΗΣ ΣΧΟΛΗΣ ΤΟΥ ΑΡΙΣΤΟΤΕΛΕΙΟΥ ΠΑΝΕΠΙΣΤΗΜΙΟΥ ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗΣ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΙΚΗ, 2008, 79 - 97.
  3. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 183. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
  4. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 186. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.