Йоанис Папаталасиу
| Йоанис Папаталасиу Ιωάννης Παπαθαλασσίου | |
| зограф | |
| Роден |
1814 г.
|
|---|---|
Йоанис Папаталасиу Анагност (на гръцки: Ιωάννης Παπαθαλασσίου) е зограф от Халкидики, представител на Галатищката художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в халкидическата паланка Галатища в семейството на попа зограф Таласий Галатищки около 1814 година. В 1822 година поради Халкидическото въстание семейството се прехвърля на Скиатос, където е баща му и чичовците му, като по това време Йоанис е на осем. Учи в гръцкото училище на Скопелос. Работи като зограф заедно с баща си в Галатища. Зографи са и синът му Астерьос Анагност и внукът му Темистоклис.[1]
В Кондиката на „Свети Атанасий“ в Солун се казва, че в 1845 година е нает зографът Йоанис Анагност за позлатяването и изписването на амвона и владишкия трон, за позлатяването на колоните в храма, както и за изписването на Дванадесетте апостоли.[1]
Негови са иконите „Христос Вседържител“ (1843), „Света Богородица Одигитрия“, „Свети Николай“ (1849), „Свети Димитър и Свети Георги“ (1849), „Архангелски събор“ (1852) и „Свети Атанасий и Свети Харалампий“ (1862) от храма „Свети Николай“ в Галатища, подписани „διά χειρός Ιωάννου παπα Θαλασσίου αναγνώστου“.[1] В храма „Успение Богородично“ в Галатища негови са иконите „Рождество Богородично“ (1847), подписана „Ιωάννου Παπαθαλασσίου Α“, „Свети Георги и Свети Димитър“ (1849), подписана „διά χειρός Ιωάννου παπα Θαλασσίου αναγνώ-στου“, „Света Троица“ (1851), подписана „διά χειρός Ιω Π΄Θαλασσίου“, „Свети Антоний и Свети Атанасий“ (1848), „Архангелски събор“ (1855) и „Въведение Богородично“, подписана „διά χειρός Ιωάννου Αναγνώστου“.[1] В галатищкия храм „Свети Йоан Предтеча“ негова е иконата на Свети Николай (1859).[1] В храма „Света Параскева“ негови са „Разпятие“ (1849), подписана „διά χειρός Ιωάννου παπα Θαλασσίου“, „Свети Николай“ (1859), подписана „χειρ Ιω π Θ αναγνώστου“ и „Света Параскева“ (1860), подписана „διά χειρός Ιωάννου παπα Θαλασσίου αναγνώστου“.[1]
В Солун, в храма „Свети Георги“ има негова икона на Света Богородица Елеуса Кикос (1865) с подпис „διά χειρός Ιωάννου παπα Θ αναγνώστου“, а в „Света Богородица Нова“ има негова икона на Света Богородица Сладколюбеща.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Неизвестен | Макарий Галатищки (1746 г. — 1814 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вениамин Галатищки (ΧVIII век — 1834 г.) | Георги/Григорий (ΧVIII век — XIX век) | Макарий Галатищки (ΧVIII век — XIX век) | Таласий Галатищки (ΧVIII век — XIX век) | Захарий Галатищки (ΧVIII век — 1822 г.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанасий Галатищки (XIX век) | Йоанис Папаталасиу (1814 г. -XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георгиос Атанасиу (XIX век) | Астерьос Анагност (XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Темистоклис Астериу (ΧΙΧ век — XX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 341. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
