Света Богородица Нова (Солун)
| „Богородица Нова“ Νέας Παναγίας | |
 Общ изглед от юг | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Изграждане | 1727 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Богородица Нова“ в Общомедия | |
„Успение Богородично Нова“ или „Света Богородица Нова“ (на гръцки: Ιερός Ναός της Νέας Παναγίας) е възрожденска църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1]
Църквата е разположена югоизточно от центъра на града, близо до морето, в началото на улица „Димитрис Гунарис“ и между улиците „Цимискис“ и „Митрополис“. В миналото храмът е бил известен като „Света Богородица Голяма“ (Μεγάλη Παναγία, Τρανή Παναγία). Изградена е в 1727 година според надписа върху мраморна плоча над южната врата. На нейно място е бил разположен манастирът „Света Богородица“, основан от Иларион Мацунис и опожарен в 1690 година.[1] От 1727 година са и стенописите дело на Давид Селеница.[2]
В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика с женска църква. На западната страна има трем, а на южната има добавен по-късно неокласически портик с камбанария над него. В 1978 година камбанарията пострадва от земетресение и е разрушена и построена наново. Във вътрешността на храма има запазена ценна украса – в светилището и в женската църква има забележителни стенописи от XVIII век, изработени в духа на Палеологовото изкуство. Дървеният резбован иконостас е позлатен. Владишкият трон, амвонът и стенописите на тавана са от XIX век.[1] Иконата на Света Богородица Сладколюбеща е на Йоанис Папаталасиу.[3]
-
„Свети Модест“, икона на Никола Одринчанин от 1860 г. -
„Светите земи“ -
Изглед от запад -
Интериорът
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Νέα Παναγία // Thessaloniki 4 all. Посетен на 5 юли 2016.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 229. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 341. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
