Света Богородица Нова (Солун)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Богородица Нова“
Νέας Παναγίας
Nea Panagia in Thessaloniki by George Groutas.jpg
Общ изглед от юг
Местоположение в дем Солун
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Населено място Солун
Вероизповедание Вселенска патриаршия
Епархия Солунска
Тип на сградата трикорабна базилика
Изграждане 1727 г.
Статут действащ храм
„Богородица Нова“ в Общомедия

„Успение Богородично Нова“ или „Света Богородица Нова“ (на гръцки: Ιερός Ναός της Νέας Παναγίας) е възрожденска църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция.[1]

Надписът над южната врата

Църквата е разположена югоизточно от центъра на града, близо до морето, в началото на улица „Димитрис Гунарис“ и между улиците „Цимискис“ и „Митрополис“. В миналото храмът е бил известен като „Света Богородица Голяма“ (Μεγάλη Παναγία, Τρανή Παναγία). Изградена е в 1727 година според надписа върху мраморна плоча над южната врата. На нейно място е бил разположен манастирът „Света Богородица“, основан от Иларион Мацунис и опожарен в 1690 година.[1] От 1727 година са и стенописите дело на Давид Селеница.[2]

В архитектурно отношение храмът е трикорабна базилика с женска църква. На западната страна има трем, а на южната има добавен по-късно неокласически портик с камбанария над него. В 1978 година камбанарията пострадва от земетресение и е разрушена и построена наново. Във вътрешността на храма има запазена ценна украса – в светилището и в женската църква има забележителни стенописи от XVIII век, изработени в духа на Палеологовото изкуство. Дървеният резбован иконостас е позлатен. Владишкият трон, амвонът и стенописите на тавана са от XIX век.[1] Иконата на Света Богородица Сладколюбеща е на Йоанис Папаталасиу.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Νέα Παναγία. // Thessaloniki 4 all. Посетен на 5 юли 2016.
  2. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 229.
  3. Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 341.
     Портал „Македония“         Портал „Македония