Атанасий Галатищки
| Атанасий Галатищки Άθανάσιος Γαλατσιάνος | |
| зограф | |
| Роден | |
|---|---|
Атанасий или Атанасиос (на гръцки: Άθανάσιος Γαλατσιάνος, Άθανάσιος από τη Γαλάτιστα) е зограф от Халкидики, представител на Галатищката художествена школа.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в халкидическата паланка Галатища. Името на баща му е Георги (Γεώργιος) или Григорий (Γρηγόριος). Атанасий вероятно е племенник на Вениамин Галатищки. Синът му Георгиос Атанасиу също е зограф. Става свещеник. Негови икони има в храмовете в македонските селища Афитос, Агия Параскеви, Вавдос, Галаринос, Галатища, Касандрино, Палюри, Перистера. В храма „Свети Йоан Кръстител“ в Галатища негови са престолната „Исус Христос Вседържител“ (1831), „Свети Йоан Предтеча“ (1831), „Света Богородица Елеуса със Свети Йоан Предтеча“ (1834), подписани „διά χειρός Αθανασίου“, „Свети Атанасий Александрийски и Свети Антоний“ (неподписана) и „Свети Димитър“. В друга галатищка църква „Света Параскева“ негово дело е иконата на Света Параскева (1836), подписана „χηρ Αθανασίου“.[1] В 1836 година изписва със стенописи апсидата и проскомидията на църквата „Света Параскева“ в Адам.[2]
В Галаринос негова е иконата на Свети Меркурий (1838). В България негови са иконите на „Свети Трима Светители“ (1844) във „Възнесение Господне“ във Враца, подписана „εκ χειρός Αθανασίου Γριγορίου εκ Γαλα(τίστη)ς“, и „Света Богородица Неувяхваща роза“ в Бургаската художествена галерия, подписана „χιρ Αθανασίου του εκ Γαλατίστης“. От него са запазени и много скици на икони.[3]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Неизвестен | Макарий Галатищки (1746 г. — 1814 г.) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вениамин Галатищки (ΧVIII век — 1834 г.) | Георги/Григорий (ΧVIII век — XIX век) | Макарий Галатищки (ΧVIII век — XIX век) | Таласий Галатищки (ΧVIII век — XIX век) | Захарий Галатищки (ΧVIII век — 1822 г.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанасий Галатищки (XIX век) | Йоанис Папаталасиу (1814 г. -XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георгиос Атанасиу (XIX век) | Астерьос Анагност (XIX век) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Темистоклис Астериу (ΧΙΧ век — XX век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 149. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Μακροπούλου, Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης. Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1. Θεσσαλονίκη, Στοά των Επιστημών - Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη, 2014. σ. XIII. Архив на оригинала от 2018-06-12 в Wayback Machine.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 150. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
