Афитос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Афитос
Άφυτος
— село —
Кметството
Кметството
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Касандра
Географска област Халкидически полуостров
Надм. височина 0 m
Население (2001) 1231 души
Афитос в Общомедия

Афитос или Атитос (на гръцки: Άφυτος, Άθυτος) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Касандра в административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Афитос е разположено на източния бряг на полуостров Касандра - най-западният ръкав на Халкидическия полуостров на два km южно от Неа Фокея и на 77 km южно от Солун. Има население от 1231 души (2001). Селото е отличен пример за традиционна гръцка архитектура. На селския площад с неправилна форма е разположена църквата „Свети Димитър“, трикорабна куполна базилика (единствената на Халкидика), в която иконостасът и прозорците са украсени с каменни релефи.[1] На площада е разположена и голяма традиционна къща, в която се помещава кметството и етнографски музей, основан в 1980 г.[2] Това е едниственото място на Касандра, където дъното на морето около бреговата ивица представлява равен и гладък камък.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

В района на Афитос има селище, което датира от 3000 г. пр. Хр. В VIII век пр. Хр. колонисти от Еретрия основават колонията Афитос, който в античността е важно селище на Палене. Светилището на Дионис и нимфите и храмът на Зевс Амон играят важна роля в архаичния и класическия период. Градът участва в Персийските войни със собствените си кораби. Принуден е от персите да им плаща данък. След оттеглянето на персите се присъедининява към Атинския морски съюз.[2] Градът сече собствени пари със Зевс Амон. Процъфтява и по римско време.[2][3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Споменава се в светогорски документи от XIV век като село и в гръцки източници от началото на XVII век. Селото както и всички други селища на полуострова е принадлежало на вакъфа на Газанфер ага в нахия Каламария (Гелимерска нахия). Много жители на селото участват в Гръцката война за независимост в 1821 г. – Триандафилос Гаруфалу, Георгиос Панайоту, Анастасиос Кирязис и Гарифалос Антониу. Във войната селището е разрушено и е възстановено едва след 1827 година. Къщите му от местен варовик са отличен пример за каменоделството на XIX век.[2]

В 1859 година е построена църквата „Свети Димитър“. Скоро след това, през 1867 г. е построена църквата „Свети Георги“ в Лавриотико (Λαυριώτικο), през 1885 г. е построена църквата „Успение Богородично“, а по-късно „Свети Атанасий“ и „Свети Николай“ в Льоси (Λιόση) (върху руините на раннохристиянска църква).[1]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Атетос (Athétos), Касандрийска епархия, живеят 800 гърци.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Атито живеят 350 жители гърци християни.[5]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година, по време на Балканската война, в Афитос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Афитос
  • Flag of Greece.svg Андреас Каратасос, гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  • Flag of Greece.svg Теохарис Сарикас, гръцки революционер, деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония